Осем са потенциалните претенденти за мандати в бъдещия парламент, който предстои да бъде избран на 5 октомври тази година. Още три-четири партии разполагат с реални шансове да прескочат бариерата от 1% и по този начин да направят числото на имащите право на държавна субсидия над 10. Това сочат прогнозите на социолозите от АФИС след проведено проучване в периода 16-21 август сред 1200 души, публикувано на сайта на агенцията.
Преднината на ГЕРБ е съществена и е трудно преодолима, но не е достатъчна, за да се постигне заветното абсолютно мнозинство от 121 мандата. Това може да се случи, само ако в парламента попаднат три, най-много четири партии, което на този етап следва да бъде оценено като слабо вероятно, посочват социолозите.
Ако изборите са днес, ГЕРБ получава 24,6%, БСП – 17,8%, ДПС – 7,9%, Реформаторският блок – 4,9%. АБВ ще има подкрепата на 3,8 на сто от анкетираните, ББЦ – на 3,5%, Патриотичният фронт – на 3,3%, а „Атака“ – на 2,5%.
При изчисляване на база потенциалните гласуващи цифрите са следните: ГЕРБ взема 31,3%, БСП - 22,7%, ДПС - 10,1%, РБ - 6,3%, АБВ - 4,9%, ББЦ - 4,5%, Патриотичният фронт - 4,1%.
Преките резултати от проучването към този момент извеждат като потенциални призьори в следващия парламент седем формации, но техните шансове за успех са несъпоставими. Би било рисковано на този етап да се отпишат и шансовете на партия „Атака”, която много трудно може да се пребори за място в парламента, но не е невъзможно, изтъкват експертите. Преизчислено в мандати, прогнозата е, че ГЕРБ ще имат 90 депутати в новия парламент, БСП – 64, ДПС – 29, РБ – 18, АБВ – 14, ББЦ – 13, Патриотичният фронт - 12.
Социолозите са на мнение, че съществени размествания в челната класация или отпадане на големи фаворити не се очакват. Малки изненади обаче вероятно няма да липсват. Например увеличаване на дистанцията между ГЕРБ и БСП или обратно – намаляване на дистанцията, което е по-слабо вероятно. Или по-силно представяне на ДПС, което не само е вероятно, но и очаквано предвид на обстоятелството, че тази партия винаги е подценена в прогнозните проучвания заради скрития и недеклариран вот на нейните избиратели в анкетна ситуация, както и съществената подкрепа, която реализира в изборния ден от страна на българските граждани в чужбина.
Не е изненада сравнително слабата мобилизация в групата на Реформаторския блок. Това е традиционно за тази формация. Подкрепата за Реформаторите обаче, сравнена с данните от предходния месец, бележи съществен ръст. Очевидно е, че шумното разграничение от ГЕРБ ги превръща в уютно убежище за дясно ориентирания избирател и ги определя като потенциално развиваща се и успешна формация преди началото на кампанията, отбелязват от АФИС.
За разлика от Реформаторския блок, „България без цензура” е преминала в низходящ тренд на развитие. При тази формация е налице и сравнително най-ниската степен на мобилизация на твърдото ядро и висока степен на колебание сред нейните потенциални избиратели. До какви нива ще спре движението надолу при ББЦ на този етап е въпрос без отговор. Засега обаче формацията запазва шансовете си за успех.
Изненадващ факт е по-ниската степен на мобилизация при БСП в сравнение с основния й съперник ГЕРБ. Това се наблюдава за първи път. И номинално, и относително ГЕРБ превъзхожда противника си. Според социолозите причината не е една, но основната е доброто стартово позициониране на главния конкурент на БСП в лявото пространство – формацията на експрезидента Георги Първанов. АБВ черпи сила от слабостта на БСП, а слабостите на червената партия вместо да намаляват се увеличават: постоянни вътрешнопартийни разправии и скандали, остри личностни сблъсъци и противоборства, коалиционни проблеми.
Три от посочените формации са във възходящ тренд на развитие - Реформаторският блок, АБВ и Патриотичният фронт. Две от формациите стартират кампанията в проблемна форма - БСП и „България без цензура”. ГЕРБ има силен „дразнител” в дясното пространство в лицето на Реформаторския блок. БСП има мощен конкурент в лявото пространство в лицето на АБВ, но има и други по-малки леви формации, които ще късат „живо месо” от голямата червена партия, обобщават социолозите.
В случай, че нищо съществено не се промени до 5 октомври, възможностите са съставяне на стабилно мнозинство и силно правителство не изглеждат големи. Основните варианти са два: или сложна и трудно управляема тройна или четворна коалиция, или широка ляво-дясна коалиция между ГЕРБ и БСП. Вторият вариант вещае край на политическата криза и начало на период на политическа стабилност, но ще подкопае още повече и без това ниското доверие в политическата система. Хората едва ли ще приемат лесно съюз между досегашни яростни противници и ще заподозрат, че това се прави в името на всичко онова, заради което са намразили политиката и партиите, смятат от АФИС.
18:11 | 12.09.22 г.