Уставният капитал на "Южен поток - България" е увеличен

Уставният капитал на „Южен поток – България“ е увеличен въпреки заповедта на министъра на икономиката и енергетиката Васил Щонов за прекратяване на действията около „Южен поток“. Това става ясно от справка в Търговския регистър.

Според вписаното вчера заявление уставният капитал е увеличен, като са издадени 382 хил. поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка. Така размерът на капитала на компанията вече е 397,6 млн. лева.

Припомняме, че вчера министър Щонов не само замрази действията по проекта, но и в прессъобщението от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) беше посочено, че на свое заседание на 11 август Българският енергиен холдинг (БЕХ) е взел решение да не участва в увеличението на капитала на проектната компания. Въпреки това ден по-късно заявлението за увеличението на капитала е било внесено в Търговския регистър.

На 18 август то вече е обработено и официално вписано и така капиталът на „Южен поток – България“ вече е 397,6 млн. лева.

Днес от МИЕ уточняват, че това решение е било взето въпреки издадените заповеди на служебния министър Щонов. Още на 7 август той е наредил на БЕХ да спре всякакви действия по проекта. На заседанието на холдинга на 11 август министърът е наредил да бъдат спрени всички тръжни процедури и да не бъдат подписвани никакви договори, включително и компанията да не участва в увеличението на капитала на "Южен поток - България", е видно от приложено протоколно решение на министъра. 

"Министерството на икономиката и енергетиката вярва, че действията на ръководството на “Южен поток България” не защитават интересите на Българския енергиен холдинг в дружеството и възнамерява да отнесе случая към правоохранителните органи", се казва още в прессъобщението на министерството. 

Увеличението на капитала на проектната компания е в изпълнение на решение на правителството на Пламен Орешарски от края на 2013 година. Тогава беше уточнено, че вноската на България ще бъде в размер на 191 млн. лева. Реципрочно и „Газпром“ - другият акционер в компанията, трябва да внесе същата сума.

Решението на правителството беше взето и на фона на обещанията, че България „няма да плати и стотинка“ за реализацията на проекта. Парите за увеличаване на капитала обаче са от бюджета на държавния БЕХ. Това накара и опозицията остро да критикува действията на енергийното министерство, което е принципал на холдинга. 

Последните действия около „Южен поток“ се предприемат и при ясно заявеното от бившия вече премиер Пламен Орешарски замразяване на проекта. В последните дни на неговото управление обаче стана ясно, че са издадени разрешителни за строеж на три подобекта на газопровода, сред които и на компресорната станция в местността Паша дере край Варна.

Земеделското министерство пък продаде земи от горския фонд, свързани с трасето на тръбите, на „Южен поток – България“.

Вицепремиерът в служебния кабинет „Близнашки“ - Екатерина Захариева, призна, че тези действия едва ли ще доведат до засилване на санкциите на ЕК спрямо България заради водената наказателна процедура по проекта.

Бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пък поясни, че става дума за довършителни действия, а не за нови процедури по „Южен поток“, което не е забранено от Комисията. 

Междувременно от Министерството на регионалното развитие съобщиха, че вицепремиерът Екатерина Захариева и министърът на енергетиката Васил Щонов заминават днес за Брюксел, където ще имат среща с комисаря по въпросите на енергетиката на ЕС Гюнтер Йотингер. Предвидени са и срещи с представители на дирекция "Енергетика" към ЕК. 

По време на разговорите ще бъде обсъдена необходимостта от реформи за стабилизиране на енергийния сектор в България. Очаква се сред темите на дискусиите да бъдат също статусът  на важни инфраструктурни енергийни проекти, рисковете пред страната ни от евентуално спиране на доставките на природен газ от Русия, става ясно още от официалното съобщение на регионалното министерство.