Българските износители няма да претърпят сериозни директни последствия от забраната да се внасят в Русия храни от Европейския съюз (ЕС), САЩ, Канада, Австралия и Норвегия, тъй като страната ни е изгубила позициите си на руските пазари при категориите продукти, за които се налага ембарго.
Това коментира пред телевизия Bulgaria on Air Иво Тодоров, председател на Асоциацията на българските износители.
По думите му обаче, заради загубените пазари на други държави от ЕС, ще има сериозен натиск върху цените на храните в Европа заради производството, което няма къде да бъде реализирано.
Тодоров съветва производителите бързо да се преориентират и да изнасят своите продукти към други пазари.
Според него млекопроизводителите и производителите на месни изделия са успели да се пренасочат и руският пазар отдавна не е основен за тях. Той посочи, че Азия и Африка в момента са най-големите консуматори на българско сирене и други млечни продукти.
Тодоров допълни, че медикаментите са основната продуктова група, която България изнася за Русия. Лекарствата поне засега не са обект на санкции, а той не очаква да има ограничения и за тях, тъй като здравеопазването е стратегически сектор.
От много години Русия е икономически непредвидима и Европа, заслепена от мащаба на пазара и възможностите за доставка на евтини суровини, не го отчиташе, коментира Иво Тодоров. Той припомни, че Руската федерация от години е ключов доставчик на енергийни суровини за Европа, най-вече природен газ.
Той подчерта, че международните организации нямат пряко влияние върху икономическите политики на държавите и с каквито и становища да излизат, това няма да повлияе на руското правителство. Тодоров прогнозира, че Русия има нужда от тази международна изява във вътрешнополитически аспект и в тази връзка очаква напрежението да се засили.
Същевременно Тодоров изтъкна, че Русия също е зависима от европейската и американската икономика, например хранително-вкусовият сектор е силно зависим от вноса. Това е пример как една ресурсно обезпечена държава не може да реализира качествен скок в развитието на икономиката си, коментира той.
Темата коментира и Пламен Грозданов, бивш посланик на България в Русия и изпълнителен директор на Съюз "Произведено в България". Пред БНР той посочи, че много малки и средни предприятия ще понесат огромни загуби, защото достъпът до руския пазар, който е перспективен, е труден.
"Някои фирми инвестираха доста в този пазар през последните години и забраната действително може да им коства проблеми. Когато се затвори един пазар, връщането е много трудно", посочи той.
Организацията е разпространила декларация, в която призовава българското правителство да не гледа мълчаливо какво се случва, да предприеме решителни мерки, да постави въпроса българските износители да бъдат компенсирани, да им бъдат намерени алтернативни пазари. "Точно това, което вече поискаха други европейски страни“, допълва Грозданов.
Спирането на износа, според него, означава свръхпроизводство и свръхзапаси в един общ пазар, част от който сме и ние. Това автоматично изостря конкуренцията. Затова Грозданов не изключва да се въведат нелоялни търговски практики, включително дъмпингови цени на определени пазари. Той предупреди, че българските производители не могат да си позволят рязко сваляне на цените, заради многократно по-ниските субсидии, които получават в сравнение с европейските производители.
Междувременно Полша обяви, че ще внесе оплакване срещу Русия пред Световната търговска организация (СТО) заради руската забрана, съобщава полският министър на селското стопанство Марек Савицки. Той заяви, че в момента води разговори за евентуални финансови компенсации с Европейската комисия, предаде БТА. Министърът посочи също така, че преговаря с полски вериги супермаркети възможно най-бързо да приемат стоките, чийто износ е блокиран, за да се намалят загубите на производителите.
Междувременно еврокомисарят по търговските въпроси Карел де Гухт обяви, че ЕС разполага с фонд за компенсации на производителите от 400 млн. евро, информира ИТАР-ТАСС.
20:38 | 13.09.22 г.