Актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за пореден път повдигна дискусията за неосъществената здравна реформа. Какъвто и бюджет да се заложи в системата, дефицитът всяка година е изначално заложен и все повече се разширява. Здравеопазването се превърна в бездънна каца, в която колкото повече се налива, толкова повече резултатите се влошават.
Същевременно колкото повече политиците и съсловието говорят за здравната реформа, толкова повече системата затъва в хаос. Защото реформата върви ръка за ръка с тежка отговорност и никой няма желанието да я понесе.
Актуализацията на бюджета на Здравната каса е необходима, за да не се стигне до пълен блокаж на системата. Заедно с нея обаче е крайно време да се стигне и до твърд ангажимент за промени с ясни и конкретни срокове, защото въпреки тази (животоспасяваща) актуализация, Касата ще влезе в следващата година с още по-голям дефицит, който няма изгледи да спре да се разширява.
Без реформи по същото време на следващите години дупката в бюджета на институцията ще бъде с още по-катастрофални размери, защото кацата без дъно ще става все по-широка и по-гладна. И няма никакво значение, че бюджетът за здраве в страната е най-ниският в Европейския съюз (ЕС).
Може и парите да са малко, но за сметка на това се изразходват все по-неефективно и без никакъв мониторинг за качество и резултати. Държавата пък успя да избяга от своя законоустановен финансов ангажимент – да финансира интензивното лечение, неотложната помощ, лечението на редките болести, ваксините и т. н. Но дали проблемът е само в парите? Средствата са част от липсващите парчета от пъзела и качеството и достъпа до здравеопазване не се влошават само заради неговото недофинансиране, а и заради изтласкването встрани на извънболничната помощ, грешния модел на финансиране, корупцията, лошите условия на труд на лекарите и т. н.
Солидарен модел = системно недофинансиране
България е сред държавите с най-бързо застаряващо население в света заради изключително ниската раждаемост и нарастващата емиграция. И в момента данните на Националния осигурителен институт (НОИ) сочат, че един работещ издържа повече от един пенсионер. Към 2050 г. съотношението ще е около 1:2 в полза на пенсионерите. Т. е. държавата ще трябва да плаща за здравето на все по-голяма група от хора – защото именно тя покрива разходите за здраве за пенсионерите.
Покрива, но не съвсем. В момента държавата плаща здравните вноски на над 4,5 млн- души – освен пенсионери, деца, студенти, чиновници, бременни, безработни, регистрирани в бюрата по труда и т. н. За повечето категории лица, на които здравните вноски се покриват с пари от бюджета, всъщност държавата плаща недостатъчно.
11:02 | 14.09.22 г.