Криворазбраната актуализация в. Капитал
Служебният кабинет ще е с вързани ръце, финансовата стабилност е поставена под риск, стотици строителни фирми ще фалират, парите за здраве свършват... Доводите защо приходите и разходите на държавата трябва да се ревизират веднага са много. И вече ги чухме многократно. Истината обаче е, че икономическите аргументи за спешна актуализация на бюджета са лесно оборими, а за сметка на това има силни политически аргументи срещу поправки сега.
Като изключим редакцията в бюджета на здравната каса и (с много условности) тавана на дълга, всичко останало може да бъде свършено в края на годината от парламентарно избран кабинет, който ще носи и политическата отговорност за своите решения. И ще има много по-голяма яснота какво е истинското финансово здраве на държавата. Защото зад чисто икономическата логика, особено преди избори, винаги се крият други сметки. В този контекст и позициите на парламентарно представените партии около актуализацията едва ли са продиктувани единствено от държавническото им мислене. Те често следват друга логика и... обръчи от фирми.
Завръщането на здравословния страх в. Капитал
Дълги години спестителите в България бяха систематично оперирани от страховете си. Повтарянето на всички нива, че "имаме една от най-стабилните и добре надзиравани банкови системи в света", доведе до вреден резултат. Особено в съчетание с олигархичното използване на чужди (на вложители, на осигурени, на държавни дружества и ведомства и, чрез обществените поръчки, на българския и европейския данъкоплатец) средства за изграждане на лични бизнес империи.
Много хора забравиха здравословното усещане за опасност за парите си, престанаха да се интересуват от стабилността на банките и тръгнаха единствено да преследват най-високите лихви. А този процес нанесе щети на икономиката по няколко линии - позволи на няколко банки да растат на стагниралия пазар, изсмуквайки ресурса и насочвайки го преимуществено към свързани компании и принуди останалите банки да задържат лихвите по депозитите, а оттам и по кредитите, високи. А всичко това изкривяваше конкуренцията не само на финансовия, а практически на всички пазари.
Сега след драматичния крах на Корпоративна търговска банка и вторичния трус върху Първа инвестиционна банка нормалността ударно се завръща. Данните на БНБ за банковата система към средата на годината (които обхващат и поставянето на КТБ под специален надзор на 20 юни и опашките пред ПИБ на 27 юни) говорят не за паника на клиентите, а за бягство към качество. В голямата си част тегленията не са се превърнали в затворени в буркани долари, а са потърсили сигурен пристан в по-стабилни банки.
Делото "САПАРД" се препъна за пореден път в. Сега
Делото за източване на 7.5 млн. евро от програма "САПАРД" бе отложено отново - сега за 3 октомври. Причината този път бе нередовното призоваване на шестима от общо осемте обвиняеми. В залата се явиха само Ана Шаркова и Радмил Петров. Останалите петима, сред които главният обвиняем - бизнесменът Марио Николов, пропуснаха заседанието.
Процесът "САПАРД" бе изпратен в спецсъда, след като на първа инстанция градският съд призна Николов за виновен, но апелативният върна делото за ново разглеждане заради нарушения. Магистратите разкритикуваха бившия председател на градския съд, в момента на Върховния административен съд Георги Колев, че в мотивите към присъдата си едно към едно е преписал обвинителния акт на прокуратурата. Впоследствие делото бе изпратено в спецсъда, тъй като разследващите смятат, че източването е извършено от организирана престъпна група.
Албена се отказва от концесията на плажа в. Стандарт
"Албена" АД повече няма да е концесионер на плажа в курорта, съобщи изпълнителният директор на дружеството Красимир Станев. "След природното бедствие и двете наводнения, които ни причиниха 5 млн. лв. чиста загуба, ние изпратихме писмо до министерството на регионалното развитие, в което помолихме за 50% намаление на концесионната такса за тази година. Никой не ни отговори, тоест - получихме мълчалив отказ. След това взехме решение да се откажем от концесията и изпратихме писмо, в което написахме, че прекратяваме договора. Решение все още няма, тъй като то трябва да се вземе от Министерски съвет.
В договора ни с министерството има клауза, според която при форсмажорни обстоятелства имаме право да прекратим договора", обясни Станев. Според него условията на концесията са непосилни при тази ситуация и в тях няма икономическа логика. Около 3,5 млн. лева плаща всяка година Албена, за да концесионира плажа - 2,5 млн. лв. е таксата, около 500 000 лв. са заплатите на спасителите.
Три обвинения за кмета на Видин в. Новинар
Кметът на Видин Герго Гергов е с три повдигнати обвинения. Той бе задържан на 31 юли при специализирана операция на новосъздаденото звено за борба с корупцията между Софийска градска прокуратура и ДАНС.
Едното обвинение е повдигнато за това, че в периода 1 януари 2012-15 юли 2014 г. умишлено не е изпълнил и е нарушил служебните си задължения от Закона за обществените поръчки във връзка с обществена поръчка за доставка на хранителни продукти за учрежденията на бюджетна издръжка на територията на общината. Целта е била Гергов да набави облага за еднолично търговско дружество, на което е заплащано с общински средства. От това са настъпили значителни вредни последици за общината от имуществен характер в размер на 150 000 лв. и от неимуществен характер, изразяващи се в разколебаване на общественото доверие в местната власт.