Датата е 29 май 2013 година. В ранния следобед кабинетът на Пламен Орешарски полага клетва минути след като бе одобрен от парламента.
Гласовете на депутатите от левицата и ДПС бяха достатъчни за приемането на предложения състав на правителството, след като само един-единствен депутат от "Атака" - оказа се самият лидер Волен Сидеров, се регистрира за заседанието и така осигури необходимия кворум от 121 депутати.
При гласуването на Орешарски за премиер от общо 217 гласували депутати, "за“ бяха 120, против бяха 97, въздържали се нямаше.
Как оценявате постигнатото от кабинета „Орешарски“?
Животът на правителството "Орешарски" обаче продължи малко повече от година. Година, белязана с протести, шествия, "кафета" и непрестанни атаки.
Кабинетът подаде оставка близо месец след първата годишнина на протестите в страната, белязани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Изборът на Пеевски, протестите и белият автобус
В петъчното утро на 14 юни 2013 година парламентът за нула време избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Изненадващото предложение дойде лично от премиера Пламен Орешарски.
Броени дни по-рано депутатите приеха на второ четене промени в Закона за ДАНС, според които ГДБОП преминава към ДАНС, а председателят на агенцията ще се избира от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Преди това той се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Изборът на Пеевски за шеф на ДАНС обаче се оказа една от фаталните грешки на кабинета. Още същата вечер хиляди излязоха по улиците на столицата София с искане за отмяна на решението. Президентът Росен Плевнелиев също реагира остро, като заяви, че БСП и ДПС са го излъгали за ДАНС.
"Загубих всякакви илюзии, чувствам се измамен и омерзен. Това е арогантна демонстрация на задкулисието, за което гражданите демонстрираха, че е крайно време да се отървем. На нацията беше направена ярка демонстрация за политика на сделки", подчерта още същата вечер президентът и обяви, че снема политическото си доверие от кабинета. Впоследствие Народното събрание отмени решението за избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, а премиерът Пламен Орешарски призна, че изборът му е бил грешка.
Въпреки това лятото на 2013 година бе белязано с всекидневни протести срещу кабинета, като на няколко пъти напрежението ескалираше. Кулминацията беше вечерта на 23 юли, когато Народното събрание за пореден път беше обсадено от протестиращи, а напрежението ескалира, след като полицията реши да извежда министри и депутати с автобус. Стигна се до сблъсъци на протестиращи с полицията, при които пострадаха над 10 души.
По-късно вътрешният министър Цветлин Йовчев призна, че охраната на протестите от тяхното начало до началото на месец септември (времето, през което те бяха в пика си) е струвала 1.38 млн. лева. По думите на МВР шефа стойността на извънредния труд на полицаите е бил около 202 000 лева, а над 1 млн. лева струва реално положеният труд и останалите разходи за охрана на протестите.
Вотовете на недоверие
В парламента правителството на Пламен Орешарски бе атакувано от опозицията с общо 5 вота на недоверие. На 2 октомври 2013 г. народните представители отхвърлиха първия вот на недоверие, който беше мотивиран с провал на правителството в областта на инвестиционното проектиране. Тогава 111 депутати бяха „против“, 86 „за“, а 20 се въздържаха.
На 10 октомври 2013 г. депутатите от ГЕРБ внесоха втори вот, този път заради провала в политиката на регионалното развитие и инвестициите. На 17 октомври вотът отново бе отхвърлен.
Трети вот на недоверие бе внесен от ГЕРБ заради политиката на кабинета в сектор „Сигурност“. Гласуването беше на 12 февруари 2014 г., като със 116 гласа „против“, 93 „за“ и 8 въздържали се депутатите отхвърлиха и този вот на недоверие.
На 30 май кабинетът оцеля за четвърти път, като от ГЕРБ поискаха кабинетът да бъде освободен предсрочно заради провал в сектора на енергетиката. От 209 гласували 93-ма от ГЕРБ и независими подкрепиха вота на недоверие, а 116 от мнозинството бяха против него. Последният вот на недоверие бе внесеният на 5 юни и бе заради провала на правителството във фискалната политика.