България трябва да преобразува в пасища почти 64 хил. хектара (640 хил. декара) обработваема земя, за да запази минималното съотношение между пасища и общата заявена площ по СЕПП (Схема за единно плащане за площ). Това коментира Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.
Експертът, която беше и зам.-министър на земеделието в правителството на Бойко Борисов, припомня, че през 2007 година страната ни е заявила 441,7 хил. хектара пасища, което е 13,5% от общата заявена площ. Според европейското законодателство през годините съотношението не бива да пада под 11,75 на сто.
Към 2011 година обаче за пасища са заявени 356,7 хил. хектара (10,29% от общите площи), а година по-късно заявените площи за пасища вече са 355,3 хил. хектара или 9,8% спрямо общите площи. Делът на постоянните пасища е много нисък в още няколко държави-членки - Финландия, Дания, Италия, сочат данните на организацията.
От Института за агростратегии и иновации посочват, че част от проблема е, че българското правителство поставя условия за поддръжката на пасищата, които не се изискват от европейските власти.
При създалата се ситуация е необходимо държавата да либерализира изискванията за допустимост за субсидии на пасищата до минимално изискваните от Европейския съюз, допълва Светлана Боянова и посочва, че ЕС позволява прилагане на регионални практики, сред които и обявяване за пасища на площи с дървета и храсти, стига тревата и другите растения, които се определят като фуражи, да са преобладаващи – над 50 на сто.
„В България сме приели да няма регионални практики и по този начин не се допускат повече от 5 до 7,5 дървета или храсти с височина над 50 см. на декар, в зависимост от продуктивността на пасището, като те не трябва да са компактно разположени”, се посочва в официалната позиция на Института по темата.
Според сега действащата наредба пет дървета могат да заемат площ само от 15 кв. м. (по 3 кв. м. на дърво), което е едва 1,5% от всеки декар – т.е. в този случай държавата изисква 98,5% тревно покритие. Служителите на ДФ „Земеделие” и земеделското министерство се престарават в следенето на тези консервативни критерии и често изискват да няма нито едно дърво или храст на даден парцел, посочва още Боянова.
Страната ни няма и регионални изисквания за поддържането на пасищата в добро състояние. Светлана Боянова посочва за пример, че едно пасище в равнинна община може да е добре поддържано чрез паша - в района има както животни за паша, така и техника за косене. В същото време обаче едно пасище в полупланинска община има съвсем друг вид - там няма стада, няма и техника, а населението, което би могло да го използва, е застаряло. В този случай е удачно в този регион да се приложат по-леки, либерални изисквания за добро земеделско състояние на пасищата и ливадите.
От Института посочват, че още няколко години страната няма да изпълни задълженията, които сме приели да спазваме, дори да започнат действия по изчистване на пасищата от дървета и храсти, защото от тях остават издънки. Препоръката на експертите е да се приемат по-либерални условия за изостаналите землища с 50% тревно покритие, които досега не са били подпомагани в следващите пет години.
03:20 | 12.09.22 г.