fallback

Отчита се рязък ръст на нарушенията при наемането на българи в чужбина

Значително се увеличава и броят на измамите при наемането на работа на българи в чужбина, предупреждава Инспекцията по труда

09:05 | 23.07.14 г.

Рязко са се увеличили нарушенията при наемането на българи на работа в чужбина само за година, сочат данни на Главната инспекция по труда, цитирани от БТА.

През първото полугодие констатираните нарушения при наемането на български граждани са 315, а подадените сигнали за ощетени граждани – 129, съобщават от ведомството за информационната агенция. За сравнение, за същия период на 2013 г. констатираните нарушения са били 136, а за 2012 г. - 105.

Сред най-често регистрираните нарушения са неизплащането на възнаграждения и командировъчни, липса на посреднически договори с чуждестранния работодател, неправомерно събиране на такси за кандидатстване на обявените позиции, командироване за повече от 30 дни без да са спазени минималните условия на труд и заплащане на приемащата държава, неподадени уведомления за промяна на адреса на фирмите-посредници, неподадени в срок справки на регистрираните и устроени на работа лица за всеки офис на дружеството и лоши условия на труд.

Много често сигналите, които постъпват в Инспекцията, се подават след прекратяване на трудовите правоотношения и в тези случаи тя не е компетентният орган, който трябва да се произнесе. В тези случаи потърпевшите трябва да си търсят правата по съдебен път, уточняват от институцията.

Инспекцията по труда е установила трайна тенденция за използване на командироването като начин за осигуряване на работа на български граждани в чужбина. Кандидатите за работа в чужбина вместо да потърсят услугите на посредническа фирма, се съгласяват да бъдат наети фиктивно от работодател и командировани от него.

Сигналите за нарушения на условията за командироване за повече от 30 дни са най-вече заради изплащане на възнаграждение на командировани работници под минималното за приемащата държава. Най-често тези сигнали са от шофьори, командировани от транспортни фирми. В повечето такива случаи след намесата на инспекторите по труда работодателите започват да изплащат разликата.

Друга тенденция е след падането на ограниченията на пазара на труда за българите все по-често фирмите посредници да се опитват да прикриват посредническа дейност с договори за консултантски услуги. С тях се оправдава искането на различни суми - за квартира, път, оформяне на документи, консултиране за започване на дейност и т.н.

Най-често български граждани извършват дейност на територията на Германия, Франция, Белгия, Италия, Холандия, Великобритания и Гърция, посочват от ГИТ. Строителството, селското стопанство и преработващата промишленост са традиционните сектори, в които се нарушават правата на търсещите работа в чужбина сънародници.

Значително се увеличава и броят на измамите при наемането на работа на българи в чужбина, посочват от институцията. Най-разпространената практика напоследък е да се публикуват обяви в интернет с привлекателни условия за работа. В последствие комуникацията е само по скайп и имейл. По този начин се предоставя информация за банковата сметка, по която кандидатът трябва да преведе определени средства - за път, квартира, консултантски услуги за самонаемане и т.н.

Понякога кандидатите за работа дори отиват в съответната държава, изпращат се на работа при местен работодател, където им се налага да работят при крайно тежки условия и нищожно заплащане, което може дори и да не получат. В тези случаи Инспекцията по труда може да потърси съдействие от компетентните контролни органи на приемащата държава, ако има сключен договор с чуждестранния работодател и той може да бъде идентифициран. Тази схема в момента е най-разпространена за Великобритания.

Предварителното искане на пари е сигнал, че офертата е съмнителна, предупреждават от ГИТ. Искането на заплащане на парични суми по какъвто и да е повод е нарушение на закона. Институцията предупреждава да не се приемат оферти за работа без личен контакт с посредника, както и че превеждането на суми по сметки, предоставени по електронен път, е сигурен сигнал за измама.

От Инспекцията по труда препоръчват кандидатите за работа да проверяват дали посредникът има регистрация в Агенцията по заетостта и да изискат от него договор с чуждестранния работодател за осигуряване на персонал.

ГИТ напомня още, че гурбетчиите трябва да тръгват от България със сключени на български език трудови договори с фирмата, за която ще работят, с данните на работодателя, за когото ще работят, и условията на труд и заплащане.

Когато става въпрос за командироване в чужбина за срок, по-дълъг от 30 дни, командированото лице следва да даде писмено съгласие за командироването и да уговори с работодателя си минималните условия на труд в приемащата държава, в това число минимални ставки на заплащане за същата длъжност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:43 | 14.09.22 г.
fallback