Кой може да успокои положението
в. Капитал Daily
Страх. Паника. Това се виждаше по улиците в петък, след като добре оркестрираната атака срещу Корпоративна търговска банка (КТБ) пренесе притесненията върху цялата банкова и финансова система. Потърпевша се оказа Първа инвестиционна банка (ПИБ), която в петък съобщи, че само за един ден е изплатила 800 млн. лв. на редящите се на опашки хора. А те бяха там, водени не от здрав разум, а от страх и загуба на доверие, че политиците и хората, взимащи решенията в държавата, имат желанието и способността да се справят с положението.
Държавата засега има ресурса да помогне на подложените на риск банки. Най-малкото в четвъртък тя пласира изключително успешно външен дълг за 3 млрд. лв., който още в понеделник ще е по сметките на Българската народна банка. Тези пари са допълнителен ликвиден буфер. Все още са цели и парите на Фонда за гарантиране на влоговете (2 млрд. лв.). БНБ има и други свои базуки, с които да помогне, а и тя твърдо заяви, че ще използва всички налични ресурси, за да гарантира парите на хората и фирмите. "Българската банкова система има добри показатели и функционира гладко и безпроблемно", подчертаха отново от централната банка в петък.
Конкурентоспособност и други катастрофи
в. Капитал Daily
Тази седмица ръководителят на ОП „Конкурентоспособност“, която финансира, кажи-речи, целия бизнес в България, излезе и обяви, че спира последната за този период процедура по „технологично обновление". Това предизвика ефекта на камък, хвърлен в блато. Първо, защото става дума за близо 100 млн. лв., които трябваше тази година да влязат в 142 фирми, преди кепенците да паднат за този програмен период на 30 юни.
Второ, защото и спечелилите, и загубилите имат какво да искат от програмата и няма вариант, в който всички да са доволни. Трето, защото най-накрая публично стана ясно какъв е основният дефект на тази програма - недостатъчен контрол, своеволни оценители, конфликт на интереси и най-вероятно, корупция. И четвърто, защото зад това боричкане прозира разривът БСП - ДПС, който вече обзема и европрограмите.
Партиите се разбраха да излъчат министрите в служебния кабинет
в. Сега
Предстоящите парламентарни избори да са на 5 октомври, а партиите, представени в Народното събрание и Европейския парламент, да участват при съставянето на служебното правителство. За това се разбраха вчера ГЕРБ, БСП, ДПС на дълго отлаганите консултации за подготовката на вота. На разговорите нахлу като неканен гост и лидерът на "България без цензура" Николай Бареков. "Атака" не изпрати свои представители.
Партиите се споразумяха всяка от тях да предложи свои министри в бъдещия служебен кабинет, опакован като правителство на националното съгласие, като се спази сегашното съотношение на силите в парламента. Целта е да се осигури широка политическа подкрепа за изпълнителната власт, така че да се успокои обстановката в страната. На практика става дума за кризисен кабинет, формално назначен от държавния глава, както повелява конституцията. Предстои обаче към консенсуса на партиите да се присъедини и президентът. За целта формациите с представителство в НС и ЕП се събират спешно при Росен Плевнелиев още в неделя за нов кръг консултации, на които да се обсъдят детайлите около това предложение. Компромисът бе "етикетиран" като "държавническа отговорност" и "политическа зрялост".
Махат таксата при доброволно изпълнение в срок
в. Сега
Пропорционалната такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, ще отпадне. Това обещаха вчера от Министерство на правосъдието. Промяната е предвидена в проект на Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители. Целта е да бъде уеднаквена регламентацията на събираните от частните и държавните съдебни изпълнители такси при доброволно изпълнение в срока.
Предложение в тази насока - за уеднаквяване на събираните от държавните и частните съдебни изпълнители такси при доброволно изпълнение, е направено и от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Гражданската колегия Красимир Влахов с писмо до министъра на правосъдието Зинаида Златанова от 15 април.
1.2 млрд. лв. би струвало разтрогването на договора за "Марица-изток" 3
в. Сега
След поредица от догадки най-накрая стана ясна цената за България при евентуално прекратяване на споразумението с ТЕЦ "Марица-изток" 3. "Ако България иска да прекрати договора си с ТЕЦ "Марица-изток 3 Контур Глобал", то тя трябва да плати над 600 млн. евро. Толкова е инвестицията, която нашата компания е направила, за да имаме един от най-модерните топлоелектрически централи в Югоизточна Европа", заяви вчера шефът на компанията Гари Левсли. Той се появи за първи път пред медиите, откакто пое поста в компанията преди три години.
Повод за реакцията му бе жалбата на ДКЕВР до Брюксел, с която регулаторът поиска съдействие за прекратяване на контрактите. От регулатора искат "Марица-изток" 3 да намали цената на тока си с 20% и да пусне два от блоковете си на свободния пазар. Подобни мерки се искат и за "Марица-изток" 1, за която комисията поиска поевтиняване на тока с 30% и излизането на един от блоковете й на свободния пазар.
По-малко зелен ток в сметката
в. Стандарт
Българите ще ползват по-малко ток от ВЕИ. Това предвижда промяна в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), предложена от ДКЕВР. Идеята е да се намали тежестта, която придават на крайните цени зелените централи. Ако измененията бъдат приети, НЕК и ЕРП-тата вече няма да изкупуват цялото количество произведен ток от фотоволтаичните и вятърните централи, а само определено количество, което ще се определя по методика на ДКЕВР.
Количеството обаче няма да бъде константа, а ще се променя за всеки ценови период според прогнозите за средната консумация на енергия в страната. За така определения размер за изкупуване ще бъдат запазени преференциалните цени на зеления ток. Останалото количество, което централата произведе, тя ще може да изтъргува на балансиращия пазар, като ще се прилагат тарифите за излишък. В момента те са около 30 лв. за мегаватчас. ВЕИ-тата обаче ще имат право и да избират дали да продават ток за регулирания пазар или на свободния, където цените варират.
500 нови работни места откриват в Димитровград в. Стандарт
Поне 500 работни места ще бъдат разкрити в логистичния център и терминалната част, която ще бъде изградена на гара "Север" в Димитровград от международния консорциум от пет фирми, които идват в града с инвестиционно намерение за близо 100 млн. лв. Голяма част от фирмите в консорциума са турски, като участват в мултинационални компании, работещи в Западна Европа, Русия, Дубай и Далечния изток.
Инвеститорите са Ай Ти Ес , N+1 Daruma и "ИнтерТек", изпълнил проекти за милиарди по света и строител в момента на третия мост над Босфора. В консорциума е и мултинационалната компания "Алфа", в която участва и "Хупак" - водеща фирма в транспорта и логистиката, която управлява мрежа от 100 влакови композиции.
Отлагат връчването на наградите „Банка на годината"
в. Новинар
Асоциация "Банка на годината" в координация с Асоциация на банките в България решиха да отложат провеждането на събитието и връчването на наградите "Банка на годината" за месец октомври 2014 г., съобщиха от асоциацията.
Причината е, че въпреки стабилността на банковата система и позицията на БНБ, ключови банки бяха подложени на злонамерена атака.
07:19 | 12.09.22 г.