Владислав Горанов влиза в управлението на Общинска банка
В. Капитал Daily
Бившият депутат от ГЕРБ и заместник-министър на финансите в правителството на Бойко Борисов Владислав Горанов ще влезе в управлението на Общинска банка. Той ще стане изпълнителен директор на институцията, след като номинацията му бъде одобрена от Българската народна банка. Документите за това са били внесени в БНБ миналата седмица, потвърди Горанов пред "Капитал Daily".
Поканата за поемането на мениджърска позиция в банката е дошла от Столична община, посочи още той пред "Капитал Daily". Общината е основен акционер във финансовата институция, като притежава 67.65% от капитала й. Миноритарен акционер в банката са свързани с Христо Ковачки фирми, които през 2004 г. придобиха блокираща квота в управлението й. В края на 2011 г., след намесата на БНБ общината успя да си върне контрола над банката и обяви плановете си за модернизирането й. В края на 2013 г. темата за приватизацията на кредитната институция отново излезе на дневен ред, като първоначалните очаквания са тя да има нов собственик до края на септември.
КРС ще стандартизира картите за покритие на мобилните оператори
В. Капитал Daily
Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) планира да задължи мобилните оператори да публикуват подробни и стандартизирани карти за покритието и качеството на мрежите си. Решението на регулатора е публикувано за обществено обсъждане на сайта на ведомството. В момента трите оператора - "Мобилтел", "Глобул" и БТК, разполагат с карти за покритието на мобилните си мрежи от второ и трето поколение (2G и 3G/UMTS). Проблемът е, че те сега се ограничават само до това къде компанията разполага с обхват. С други думи, те предоставят цветна карта на България, в която се изобразява къде има и къде няма покритие.
Практиката на операторите до момента е сами да подбират цветовете, с които да илюстрират покритието. Целта на комисията е да предостави на потребителите уеднаквена и сравнима информация за качеството на мобилните мрежи на телекомите. КРС отбелязва, че са постъпили множество жалби от клиенти на GSM компаниите, които се оплакват от липса на покритие и/или информация къде го има и колко силен е сигналът. Заради това ведомството е решило да задължи операторите да публикуват по-подробни карти на своите сайтове.
Преливащите язовири - много отговорници, пълна безотговорност
В. Сега
Преливащите язовири в Източна България са поредният пример за дългогодишния хаос с управлението на водите у нас и липсата на координация при кризисна ситуация, показа проверка на "Сега". Фактите около пропукалата се стена на язовир "Ботево" и преливащите язовири от същата каскада "Засмяно" и "Николаевка" са учебникарски пример за скъсаните връзки между институциите и невъзможността за предприемане на елементарни превантивни действия.
От сайта на Басейнова дирекция - Дунавски район, която отговаря за язовир "Ботево", до 22 юни по нищо не личеше, че в района има риск от наводнение. Това съвсем не е случайно. Границите на Басейновата дирекция, която е базирана в Плевен, се разминават с границите на НИМХ-филиал Варна, подал още на 18 юни предупреждението за повсеместни валежи на територията на Източна България. На сайта на НИМХ-Варна изрично е уточнено, че предупреждението е пратено до областния управител и кмета на Варна, други 5 длъжностни лица от община Варна, както и непосочени други кметове в Източна България. На сайта на дунавската дирекция няма данни да е получавано подобно предупреждение. На въпрос на "Сега" имало ли е такова и какви превантивни действия са последвали от него, от дирекцията обещаха да проверят и да предоставят данни днес.
Променят Закона за горите, за да оправдаят вече прибрани от хазната пари
В. Сега
Промяна в Закона за горите, пусната вчера за обществено обсъждане от земеделското министерство, цели да оправдае плащането на 15 милиона лева от три горски предприятия в края на миналата година. Според мотивите на вносителя постановлението на Министерския съвет от 17 декември миналата година, с което от държавни предприятия бяха изискани допълнителни пари, противоречи на закона. Затова той ще бъде променен със задна дата - действието му ще е от 16 декември 2013 г. На 17 декември миналата година правителството нареди на няколко държавни фирми да внесат в хазната общо 88 милиона лева от резервите си. Това трябваше да стане в срок до 18 декември. Най-голяма бе вноската на РВД - 40 милиона лева.
Проблемни обаче се оказват три плащания - от горските "Северноцентрално държавно предприятие", "Югогозападно държавно предприятие" и "Южноцентрално държавно предприятие". Те бяха задължени да налеят в хазната по 5 милиона лева - общо 15 милиона лева. Към датата на превеждане на средствата обаче фирмите не са имали резерви, които да са достатъчни да покрият исканите вноски.
Спрягат за премиер финансист и учен
В. Стандарт
Спешни, неформални совалки между политическите централи направиха безпредметни планираните за вторник консултации в парламента, научи "Стандарт". "Сложната и динамична обстановка в страната" принудила първите хора в държавата да действат форсмажорно. И да проведат поредица разговори още вчера, довериха високопоставени източници в две от партийните централи. В ранните часове на следобеда стана ясно, че вече има вариант, при който да се сформира нов, широко коалиционен кабинет в рамките на този парламент. А премиер да стане световноизвестен български финансист или наш учен. По жълтите павета тръгна слух, че председателите на парламентарно представените партии са провели неколкочасова среща вчера, научи още "Стандарт". Информацията ни бе потвърдена и от заместници на партийни лидери.
Режат новите сергии в бетонните курорти
В. Стандарт
Нови сергии, увеселителни обекти, павилиони и други преместваеми съоръжения няма да могат да бъдат поставяни в презастроените курорти. Това предвиждат промени в Закона за устройство на територията, които са внесени от Министерски съвет в парламента. След като бъдат достигнати максималните разрешени показатели за плътност и застрояване или за минимално изискуеми зелени площи, ще бъде забранено поставянето дори на нови преместваеми съоръжения. Досега тези показатели бяха задължителни за масивните сгради, но нямаше ограничение за поставянето на временни съоръжения.