Няма новина в апокалиптичните сценарии за фалит на здравната система, които се тиражират последния месец – той беше предизвестен. Това пише в анализ за здравната система икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
С приемането на бюджета за 2014 г. стана кристално ясно, че дефицитът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през тази година ще е още по-голям от миналата година. Тогава дефицитът се оценяваше на между 105 и 150 млн. лв. и управляващите решиха той да бъде покрит от бюджета за 2014 година.
Ако приемем, че извършените здравни услуги и закупените здравни медикаменти и изделия през 2014 г. са горе-долу на нивата си от предходната година, покриването на общия дефицит за 2013 и 2014 г. през тази година означава увеличение на бюджета на касата с между 210 и 300 млн. лв., изчислява Стайков.
Дефицитът през 2013 г. означава, че предоставените медицински продукти и услуги не са били финансово обезпечени. За да е възможно безпроблемното разплащане на всички медицински стоки и услуги, които ще бъдат предоставени през 2014 г. и които приемаме, че ще бъдат около нивата си от предходната година, бюджетът на НЗОК за 2014 година трябва да се увеличи с дефицита от 2013 година. Към това се прибавя и миналогодишният дефицит, който трябва да бъде финансиран от тазгодишния бюджет и необходимите допълнителни средства се увеличават от 105-150 млн. лв. на 210-300 млн. лв.
Този дефицит е концентриран в болничната помощ и би следвало разходите за нея да се увеличат с 200-300 млн. лв., но в бюджета за 2014 г. са предвидени с 201 млн. лв. по-малко средства за болнична помощ. Затова и още миналата година беше пределно ясно, че през 2014 г. ще се отвори дупка в бюджета на НЗОК в размер на 400-500 млн. лв., заявява икономистът.
Публичното здравеопазване е поредната система, доминирана от държавата, за която управляващите продължават да смятат, че може да съществува и да работи на добра воля и без пари. Така например, държавният бюджет покрива здравните вноски на редица социални групи, но тези вноски и съответно постъпващите средства в бюджета на НЗОК са значително по-ниски в сравнение с тези на работещите. Т.е. социалната функция на държавата частично се изпълнява от работещите хора, които плащат здравни осигуровки. Иначе казано, работещите субсидират лечението на неработещите чрез държавния бюджет и чрез собствените си здравни осигуровки.
Друга социална функция, която държавата прехвърля на осигурените лица, е лечението на редки заболявания, включително онкологични. Тази практика започва през 2011 г., когато НЗОК прави трансфер от 340 млн. лв. към бюджета на Министерството на здравеопазването (МЗ) за това лечение. На следващата година НЗОК прехвърля само 100 млн. лв. към бюджета на МЗ, но част от дейностите, които дотогава са финансирани от министерството, се прехвърлят към касата, която ги обезпечава с 240 млн. лв. В средата на 2012 г. Конституционният съд обяви трансферите от НЗОК към МЗ за противоконституционни. Няма никаква информация дали прехвърляните средства от МЗ към касата, са достатъчни, но в Закона за бюджета на НЗОК за тази година ясно се казва, че прехвърлянето на подобни дейности създава допълнителни разходи за персонал. Дали те са включени в сметката за трансфера?
За капак на всичко това са множеството схеми за източване на финансовия ресурс на НЗОК, които са публична тайна и с които нито едно правителство не желае да се заеме. Провалът на държавните политики и липсата на реформи в здравната система ясно личи от честите смени на министрите на здравеопазването – в периода юли 2009 – юни 2014 г. тези министри са шест на брой. С подобни действия системата се е запътила към бавна и агонизираща смърт, каквато, между другото, грози и редица други сфери, доминирани от държавата. Още колко години трябва да минат, докато всички се убедят, че тази, а и други системи, имат нужда от генерална промяна, а не просто от козметични разкрасяване? Чудесата от геройство си имат предел и рано или късно всички ще трябва да заплатим тяхната цена.
23:42 | 05.09.22 г.