Потребителските цени през май са се понижили с 0,5% спрямо април, а на годишна база дефлацията се е ускорила до 2%, след като през април бе спаднала до 1,6%, показват данните на Националният статистически институт. Дефлацията от началото на годината е 1%, а за последните 12 месеца до май спрямо предходните 12 – 1,2%.
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), по месеци:
Графика: НСИ
С най-голямо намаление през миналия месец са разходите за съобщения (-1,9%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (-1%) и транспорт (-0,7%).
Сред хранителните продукти най-много са поевтинели доматите и краставиците (-23%), листните зеленчуци (-6%), картофите (-4,2%) и яйцата (-4,1%), а най-много са поскъпнали ябълките (+7,1%) и цитрусовите и южните плодове (+4,3%).
При горивата газът пропан-бутан за ЛТС е поевтинял с 4,4%, автомобилният бензин А 95 Н - с 0,6%, а дизеловото гориво - с 0,5%. Kомплексните услуги за почивка и туристически пътувания са поевтинели с 2,5%, а услугите по краткосрочно настаняване - с 3,1%. Разходите за здравеопазване са се повишили с 0,1%. При цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано увеличение с 0,1%, а цените на стоматологичните и лекарските услуги остават на равнището от април.
През май цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се понижили с 0,6% спрямо април. От началото на годината дефлацията в малката кошница е 0,4%. Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-1,3%), нехранителни стоки (+0,3%) и услуги (без промяна).
Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,5%, а на годишна база – 1,8%. Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,4%, а за последните 12 месеца до май спрямо предходните 12 – 1%.
Експертите на Българска народна банка очакваха забавяне на дефлацията през второто и третото тримесечие на 2014 г. Централната банка посочва като причини главно намаляващия отрицателен принос на административно контролираните цени и преустановяване на поевтиняването на хранителните продукти.
Според Министерството на финансите заради по-благоприятна конюнктура на международните пазари на суровини през тази година ще имаме инфлация. В своята пролетна прогноза пък Международният валутен фонд (МВФ) предрича дефлация от 0,4% за 2014 г., като очаква догодина инфлацията да се ускори до 0,9%.
* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).