Сърбия ще бъде принудена да забави началото на строителството на газопровода "Южен поток". Toва заяви пред сръбската информационна агенция ТАНЮГ вицепремиерът и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Зоран Михайлович, цитиран от ИТАР–ТАСС.
"България е възел и докато не приключат преговорите между България и Европейския съюз (ЕС) и на ЕС с Русия, ние спираме. Така или иначе, резултатът и от единия, и от другия сценарий означава отлагане на работите в нашата страна", отбеляза сръбският вицепремиер.
Същевременно министърът на минното дело и енергетиката на Сърбия Александър Антич заяви, че бъдещето на газопровода зависи преди всичко от договореностите на Европейската комисия (ЕК) със страните от ЕС и Русия. "Южен поток" е важен за нас както като енергиен проект, така и като проект за развитие. Ясно е обаче, че Сърбия е само една от държавите, през които газопроводът трябва да премине. Освен това ние сме единствената страна в този проект, освен Русия, която не е член на ЕС", отбеляза Антич.
"Остава да видим дали ще бъде взето официално решение за прекъсване на работата по "Южен поток" в Сърбия. Ще продължим да следим ситуацията", допълни министърът на минното дело и енергетиката.
Сръбската държавна компания "Сърбиягаз", която е натоварена с реализирането на проекта в западната ни съседка, се намира в преговори за заем от "Газпром". За края на юни е планирано подписването на договора с изпълнителите. Действията по този проект няма да спрат, освен ако правителството не вземе друго решение, посочиха от дружеството, цитирани от БТА.
Припомняме, че в неделя министър-председателят на България Пламен Орешарски разпореди спирането на всички действия по изграждането на "Южен поток", докато не се постигне разбирателство с ЕКза газопровода. Новината бе съобщена от самия премиер на брифинг в Министерския съвет след среща с пристигналите на посещение у нас трима американски сенатори – Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи.
Маршрутът на газопровода с мощност 63 млрд. куб. м газ в година преминава през Русия, България, Сърбия, Унгария, Словения и Италия. Дължината на „Южен поток“ е 2380 километра, от които 925 км са морски участък. През България се очаква да минават 536 км от газопровода, в който се планира да бъдат вложени общо 16 млрд. евро. Дейността в българската част е оценена на около 3,5 млрд. евро, а първите доставки на газ се очакват по план през 2015 г.
"Обсъдихме въпроса с "Южен поток" и с запитването от страна на ЕК относно процедурите на европейското законодателство. Подчертах, че проектът ще продължи само, след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по-нататък", допълни Орешарски, цитиран от пресцентъра на МС.
По-рано днес пък министърът на икономиката Драгомир Стойнев посочи, че "Южен поток" изглежда по-скоро необратим като европейски проект и кабинетът не се е отказал от реализацията му. "Въпросът е не дали, а как точно да бъде реализиран", коментира министърът.
"За една година изпълних своята задача и придвижих проекта "Южен поток" на ново ниво. Вече никой не поставя под въпрос реализацията и необходимостта от газопровода. В рамките на ЕС, благодарение на усилията ми, има консолидирана позиция „за” проекта на министрите на енергетиката в страните, през които минава трасето – Унгария, Австрия, Хърватска, Словения, Италия", отбеляза Стойнев.
В петък посланикът на САЩ у нас Марси Рийс предупреди българския бизнес да не работи с компании, санкционирани от САЩ заради анексирането на Крим. Една от тях е "Стройтрансгаз", която беше избрана да изпълни проекта "Южен поток" на българска територия.
Преди това ЕК изпрати писмо с искане за пълната информация за развитието на проекта "Южен поток" у нас и така на практика бе предприета първата стъпка от наказателната процедура срещу България, започната заради газопровода. Според Брюксел процедурите за строителството на газопровода са проведени непрозрачно.
20:58 | 12.09.22 г.