Един милиард под земята
В. Капитал Daily
Природен феномен. Така се описва най-кратко Кресненското дефиле. От двете страни на река Струма е разположен и най-старият природен резерват в България - "Тисата", а цялата територия (която е и сеизмична) е защитена зона по "Натура 2000". Да се опиташ да прокараш магистрала (свързана с огромно строителство) през това място, спазвайки европейските еконорми, е доста трудно. Проломът между Крупник и Кресна е "тясното място" на магистрала "Струма" и решения се предлагат отдавна – от разширение на преминаващия през дефилето път Е79 до изграждането на дублиращо трасе с виадукти и мостове над река Струма. Всички те обаче бяха отхвърлени по една причина - екологична. И така до 2007 година, когато местни жители предложиха магистралата да мине между Крупник и Кресна с тунел.
Този иначе доста тежък вариант бе приет от всички: държавата, еколозите, проектантите и в крайна сметка – Европейския съюз, който финансира завършването на "Струма". Тази пролет обаче картината се промени. Когато стана ясно, че тунелът през Кресненското дефиле ще струва почти колкото целия бюджет за пътища на програма "Транспорт" до 2020 година, срещу него се надигнаха големите строителни организации. Срещу тях пък застанаха еколозите, а държавата за момента дори не играе ролята на балансьор, а се крие. Проблемът е, че ако до края на годината няма решение за Кресненското дефиле, рискуваме парите за цялата магистрала.
ГЕРБ подкрепя задъжително гласуване само след референдум
В. Капитал Daily
След близо две седмици мълчание и многобройните покани от страна на ДПС за диалог, анализ и обсъждане на резултатите от евроизборите и бъдещето на кабинета Сергей Станишев най-после се появи публично в края на отминалата седмица, но вместо да заяви ясно как и кога БСП смята, че е правилно да се проведат предсрочни избори, и какъв е планът на левицата за излизането от политическата криза, той предложи въвеждане на задължително гласуване. Уязвена от едноличния начин, по който ДПС реши съдбата на правителството, "насрочвайки" избори за края на ноември или началото на декември, левицата реши да покаже, че все още крие опасни трикове в ръкава, и предложи стъпката, която е ясно насочена срещу ДПС - при задължителното гласуване активността на избори се вдига (на теория до 100%, или близо 6.3 млн. избиратели според списъците на ГРАО) и по този начин потапя дела на партии, които имат пределна подкрепа.
За да се случи това обаче, е нужна промяна в конституцията и одобрение от 2/3 от депутатите, т.е. това не може да стане без подкрепата на ГЕРБ. Въпреки че партията на Борисов от година настоява за задължително гласуване - мярката бе сред предложенията им за промени в Изборния кодекс от миналото лято, позицията им сега е, че това трябва да стане по другия възможен според закона начин - само след провеждането на референдума, предложен от президента, подписката за който бе събрана по инициатива на ГЕРБ.
Раздадените от кабинета милиони на приятелски общини едва се усвояват
В. Сега
Скандално раздадените от правителството милиони по публичната инвестиционна програма за развитие на регионите едва се усвояват. По данни на финансовото министерство към 23 май разплатените суми по сключени от общините договори възлизат на близо 19 млн. лв. при отпуснати общо 289 млн. лв. Това е равносилно на 6.6% усвояване на ресурса при изрично изискване за проектна готовност при отпускането на парите. Мудно върви и изпълнението на програмите на министерствата, включени в публичната инвестиционна програма. В началото на февруари междуведомствен съвет успя да оцени за рекордно кратък срок от 7 работни дни общо 1100 общински проекта за финансиране по публичната инвестиционна програма за растеж и развитие на регионите.
Класирането предизвика шумен политически скандал и упреци в толериране на кметове на управляващите партии БСП и ДПС, а голяма част от проектите за стимулиране на растежа се оказаха посветени на изграждане на спортни площадки и ремонт на мегдани в населени места със застаряващо население. Сега излиза, че харесаните общини изобщо не успяват да задвижат проектите. По данни на МФ до момента се извършени плащания по сключени договори по 85 проекта, като усвоената от общините сума възлиза на 18 975 399 лв. В същото време одобрените проекти на общини са 392, тоест по 307 от тях изпълнението все още не е почнало.
Министерствата и липсата на инвеститори блокирали приватизацията
В. Сега
Агенцията за приватизация не е успяла да продаде нито едно от дружествата, включени в приоритетния й списък през миналата година. Това е довело до скромните постъпления от едва 3.7 млн. лв. "Виновни" за малкия брой сключени сделки са ресорните министерства, които са се отказали от продажбата на част от фирмите, както и липсата на инвеститори. Това е записано в годишния отчет на ведомството на Емил Караниколов за 2013 г., който бе внесен в Народното събрание. Ведомството се отчита с числом и словом 7 продажби, а приходите от тях са 2.3% от предвидените постъпления.
Приходи от сделки се чакаха от продажбата на фирмите "Адис", "Аудиовидео Орфей", "Българска фондова борса - София", "Централен депозитар", "ВМТ Орбита", "Военно издателство" и "Свободна зона - Свиленград". По една или друга причина нито една от тези сделки не е станала факт, показва отчетът.
Авторите на парк "Българско Черноморие" пропуснали застрашени дюни
В. Сега
Над 52 461 хектара (524 610 декара) влизат в проекта на Национален парк "Българско Черноморие". Това става ясно от плана, публикуван от Министерството на околната среда и водите. В зоната попадат териториите на два природни парка - "Златни пясъци" и "Странджа", 2 резервата - "Калиакра и "Ропотамо", 3 поддържани резервата - "Балтата", Атанасовско езеро" и "Пясъчната лилия", 22 защитени местности, 18 зони за опазване на птиците по Натура 2000 и 19 зони за опазване на природните местообитания.
Терените в предложението за парка са с десет вида собственост. Най-голям дял има държавната частна собственост - 39.05 %. Едва 392 хектара, или 0.75% от парка са частните имоти. От зоната "Камчийски пясъци" в проекта обаче не влизат част от дюните, обясни пред "Сега" Тома Белев от "Зелени Балкани". Това са т. нар. "облесени дюни", които се появяват едва на няколко места у нас.
Кметове предлагат: По-ниска такса смет за пенсионери
В. Стандарт
Събирането на такса смет трябва да става по нови правила от догодина. Това се налага заради решението на управляващите от 1 януари да се премахне сегашният механизъм, според който налогът зависи от данъчната оценка на жилището. Такса смет вече ще се начислява на база количеството боклук, изхвърляно от всяко домакинство или фирма.
Близо 3-4 пъти ще скочи такса смет за гражданите в редица градове на България, включително и в София, прогнозира зам.-кметът на столицата Дончо Барбалов. Натоварването на хората с по-висока такса е една от причините, заради която общините не желаят да променят методиката. За да може такса смет да е поносима, държавата трябва да се намеси и да финансира част от налога на социално слабите и най-бедните пенсионери, предлагат кметове. Според представители на бизнеса обаче подпомагането може да се направи и от общините. "Досегашният вариант за определяне на такса смет на база данъчна оценка не е достатъчно справедлив. Трябва да се търси оптималният вариант", коментира кметът на Крумовград Себихан Мехмед.
ЕК: Няма заплаха за парите за земеделие
В. Стандарт
Няма заплаха за спиране на плащанията за България по Програмата за развитие на селските райони. Това съобщиха за "Стандарт" от Европейската комисия, след като в страната упорито вървяха слухове, че след замразяването на парите за екология и по две от мерките за регионално развитие Брюксел ще ни пореже и в сектор земеделие. Няма общо спиране на плащанията по програмата за развитие на селските райони в България, се казва в официалния отговор до "Стандарт" на аграрния отдел на Европейската комисия. Посочените трудности, свързани с проекти на общините по ПРСР, се разглеждат по нормалните процедури, следващи одита на комисията.
Те са все още в ход. След като бъде получена допълнителната информация от страна на българските власти, придвижването на искането на страната за възстановяване на средствата ще бъде финализирано в близките дни, казват от комисията. Проблемът, за който се споменава в отговора на ЕК, касае сума от около 400 млн. евро. След одит във Фонд "Земеделие" беше установено, че има нарушения при отпускането на авансови плащания за общински проекти и създаването на гаранционен фонд по програмата.
23:48 | 02.09.22 г.