Първият заместник-председател на Комисията по международни отношения на руската Държавна дума Леонид Калашников определи решението на България да спре работата по проекта "Южен поток" като "истински енергиен шантаж по отношение на Русия", съобщи ИТАР-ТАСС.
"Това със сигурност е свързано с Украйна, с този натиск от страна на Европа, който се оказва върху Русия", заяви Калашников.
Според него Европа от една страна дава вид, че участва в решаването на конфликта, а от друга - "заставя Русия да доставя газ само през Украйна", пише БТА.
По думите му "Русия е обграждана от всички страни" и при този натиск, на който е подложена, не й се предоставят обходни варианти.
Той обаче смята, че Русия е "била готова за това". "Завоят на изток е оправдан, това отдавна трябваше да бъде направено и активно да се развива сътрудничество с Китай и Югоизточна Азия", каза Калашников.
Председателят на Комитета по енергетика в руската Дума Иван Грачов смята, че спирането на работата по проекта "Южен поток" от България "не е край" на проекта, тъй като Европа е заинтересована от него, предаде ИТАР-ТАСС.
"Мисля, че това не е краят, тъй като обективно Европа е заинтересована от "Южен поток", следователно трябва да се опитаме да работим по различни направления, след като започнахме да харчим пари за проекта", казал Грачов за агенцията.
"Може да опитаме да се договорим с Румъния и България на равнище парламенти", предложил той. "Или например да се договорим с Европа за украинските тръби. Това може да отслаби натиска върху проекта, тъй като те ще разберат, че не се каним да лишим украинските тръби от газ." Освен това "много решения на европейските страни са политизирани, така че можем да се обърнем към европейския бизнес", добавил руският депутат. "Да не говорим, че не знаем как ще се държи новият Европейски парламент".
Според председателя на комитета в конкретния случай България се е поддала на влияние от Еврокомисията и от американците, които по думите му "са пряко заинтересовани да няма никакви конкурентни потоци".
Според руския парламентарист проблемите с България били очаквани. "Южен поток" минава през две страни, които са потенциално ненадеждни както и Украйна - това са България и Румъния, като първата в тази верига беше най-слабото място от гледна точка на рисковете", казал Грачов пред ИТАР-ТАСС.
Първият заместник-председател на комитета на руската дума по природните ресурси Валерий Язев изразил пред ИТАР-ТАСС мнение, че решението да спре работата в рамките на проекта "Южен поток" е чисто политическо и че в него няма "никакъв здрав смисъл и никаква икономика".
"Еврокомисията е нелогична в поведението си, тъй като колкото повече газопроводи има за Европа, толкова по-голяма ще е енергийната ѝ сигурност. Да се обявиш против такъв международен проект, подчертавам, не руски, е напълно абсурдно", допълнил той.
По думите на руския депутат "това е изгодно само за САЩ - да оставят Европа без евтин достъп до газ и да я принудят да потребява повече втечнен газ, по-възможност и американски, и така да се отслаби конкурентоспособността на европейската икономика", предположил той. След като затихне политическата криза в Украйна, в Европа и Америка ще започнат да се успокояват и тогава темата за "Южен поток" отново ще излезе на дневен ред, смята Язев.
По-рано днес българският министър-председател Пламен Орешарски заяви след среща с делегация от американски сенатори, че е наредил да бъде спряна работата по "Южен поток" до отстраняване на забележките на Европейската комисия.
Еврокомисията не блокира проекта "Южен поток". Това е заявил за ИТАР-ТАСС представител на пресслужбата й. "Ние не блокираме "Южен поток", а искаме той да съответства на законодателството на ЕС", казал представителят.
Посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов казал за агенцията, че Еврокомисията няма основание да спре работата по подготовката на строителството на "Южен поток". "За да има основание, трябва да се докаже наличие на нарушения", посочил той.
По-рано източник в европейските институции съобщи, че в Брюксел не изключват възможността от консултации между Русия и ЕС по ситуацията за "Южен поток" още в понеделник. "Може да се очаква този въпрос да бъде повдигнат в рамките на тристранните консултации между Русия, ЕС и Украйна за решаването на проблема за задлъжнялостта на Киев за руския газ", е посочил източникът.
В тази среща ще участват еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и министърът на енергетиката на Украйна Юрий Продан. Източникът подчерта, че темата за "Южен поток" ще се обсъжда в двустранен формат, уточнява ИТАР-ТАСС.
Припомняме, че на 2-и юни ЕК поиска от България да сложи край на проекта. Комисията изпрати официално писмо до България, в което настоява за спирането на проекта за газопровода "Южен поток", съобщи Шантал Хюз, говорител на еврокомисаря за единния пазар и услугите Мишел Барние. Писмото е първа фаза от наказателна процедура, уточни говорителят. По нейните думи Европейската енергийна стратегия, приета миналата седмица, отбелязва необходимостта новата инфраструктура в сферата на енергетиката да бъде съобразена с правилата на вътрешния пазар.
Ден по-късно на редовен брифинг в Брюксел говорителят на комисаря по въпросите на конкуренцията Хоаким Алмуния - Антоан Коломбани, заяви, че ЕК следи развитието на проекта и в другите пет страни от ЕС, през които ще минават тръбите – Унгария, Италия, Словения, Австрия и Гърция. „Ще предприемем съответните мерки, ако се наложи”, допълни той. Трябва да се спазват принципите на равен достъп на всички, прозрачност и липса на дискриминация при подобни проекти, допълни още говорителят на комисаря по защита на конкуренцията.
Маршрутът на газопровода с мощност 63 млрд. куб. м газ в година преминава през Русия, България, Сърбия, Унгария, Словения и Италия. Дължината на „Южен поток“ е 2380 километра, от които 925 км са морски участък. През България се очаква да минават 536 км от газопровода, в който се планира да бъдат вложени общо 16 млрд. евро. Дейността в българската част е оценена на около 3,5 млрд. евро, а първите доставки на газ се очакват по план през 2015 г.
15:58 | 12.09.22 г.