Един газопровод е напът да скара София и Брюксел. В началото на седмицата Европейската комисия (ЕК) започна наказателна процедура срещу България заради начина, по който е избран изпълнителят на „Южен поток” у нас. Партията мандатоносител – БСП, обаче смята „да прояви характер" и да построи газопровода.
Проектът ту е обявяван като проводник на руските интереси в Европа, ту е заложник на ЕС в преговорите й с Русия по кризата в Украйна. От която и страна да се погледне обаче, няколко момента заслужават внимание в борбата за реализацията на „Южен поток”.
Третият либерализационен пакет
Наказателната процедура срещу България е всъщност втората сериозна спънка, която Брюксел поставя пред изпълнението на проекта.
Още през август миналата година Брюксел неофициално предупреждава страните в проекта, че новият газопровод не отговаря на изискванията на Третия либерализационен пакет в три точки. На първо място тръбата е собственост на „Газпром”, която от друга страна е и доставчикът на суровина по мрежата. До „Южен поток” нямат достъп трети страни, а и няма независим контрол върху определянето на транзитни такси.
Въпреки това, на 31 октомври в България се даде официален старт на проекта с процедурата по символичната първа „заварка” на тръбите по проекта в близост до монтанското село Резово. Веднага след това и Брюксел съобщи публично за нарушенията и поискаха съгласуване с правилата. Русия пък обяви категорично, че проектът е международен и не е нужно да отговаря на европейското законодателство и отказа да поиска изключение, както направи години по-рано при изпълнението на „Северен поток”. Този газопровод доставя природен газ за Германия и потребители в Северна Европа.
За да покаже, че не е срещу реализацията на проекта, ЕК предложи да бъде създадена работна група, която да търси начин да бъде постигната дерогация от правилата за проекта.
Само месец по-късно започна да се заражда и кризата в Украйна, а ЕС изготви пакети със санкции срещу Русия.
Една от жертвите на тези събития се оказа „Южен поток”, за който преговорите на политическо ниво бяха замразени. На техническо ниво работната група е имала само две срещи, а ЕК нееднократно коментира, че „Южен поток” не е приоритет за общността.
В търсене на изпълнител
За България обаче проектът е приоритетен и работата не спира. Процедурите обаче са обвити в тайнственост и взети странни решения.
Още на 31 октомври 2013 година Българският енергиен холдинг (БЕХ), който е съсобственик на проектната компания „Южен поток България”, откри процедура за избор на изпълнител на проекта на територията на страната. Избрана е процедурата за пряко договаряне, не обявяване на обществена поръчка и е даден краен срок за внасяне на документи 15 ноември. Целта е да се намери една компания, която да се обвърже с изпълнението на целия проект – от предпроектната подготовка до обучението на персонала, който ще експлоатира газопровода след реализацията му. След като срокът изтича, седем фирми и консорцуима са подали заявления, а много фирми се оплакват от краткия срок за участие, за който не могат да подготвят своите документи за участие в такъв мегапроект.
И ето че БЕХ решава да се съобрази с това оплакване и на 21 декември 2013 година стартира нов търг. Този път крайният срок е 10 януари 2014 година. Тоест, заради почивните дни около коледните и новогодишните празници, желаещите имат на разположение само девет работни дни. Да се вместят в този срок успяват 11 компании.
Това е и последното съобщение от страна на БЕХ по процедурата за избор на изпълнител за този толкова важен мегапроект, на който се възлагат надеждите да съживи икономиката на Северна България.
19:15 | 13.09.22 г.