Западът се притеснява от руското влияние в България

„В някои западни столици се увеличават опасенията, че България, която в продължение на десетилетия бе сред най-лоялните членове на Съветския блок, може отново да попадне под влиянието на Москва, независимо от това, че преди години бе приета в западните съюзи“, пише в свой анализ за Wall Street Journal Джо Паркинсън.

Дори най-слабото залитане на София на изток може да подкопае усилията на Европейския съюз и на САЩ да създадат един обединен фронт срещу руския президент Владимир Путин, докато Русия се опитва да наложи влиянието си в Украйна и други бивши съветски републики.

Изданието припомня, че страната ни е приета в НАТО от десетилетие, а в ЕС – от 2007 г. Но сега балканската страна, която е известна на Запад с християнските си църкви със златни куполи и масивни сгради с комунистическа архитектура, се чувства все по-свързана в културно и политическо отношение с Русия, пише Паркинсън.

„Русия винаги ще бъде близка до сърцата на българите“, казва Явор Симеонов, ръководител на Младежкото обединение в БСП. „България винаги е била между Русия и Европа, тя не бива да бъде поставяна в ситуация да избира. Тя може да следва среден път", казва той.

Но през последните три месеца действията на коалиционното правителство са разтревожили европейски дипломати в София и представители на ЕС в Брюксел, пише Паркинсън.

Авторът припомня, че един законодателен пакет от април позволява на руския износител на природен газ „Газпром“ да заобиколи регламентите на ЕС за конкуренцията в българския участък от своя газопровод „Южен Поток“ и така страната си навлече предупреждения за възможни санкции от Европейската комисия. Отбелязва се, че новият закон на България съдържа някои от най-точните формулировки от първоначалното предложение на „Газпром“. 

Докато редица други страни от бившия Варшавски договор осъдиха анексирането на Крим от страна на Русия през март, социалистическият ръководител на парламентарната група за приятелство с Русия Николай Малинов изпрати поздравително писмо до руския парламент, се посочва в статията.

Допълва се също, че министър-председателят Пламен Орешарски многократно изрази несъгласие с ескалацията на санкциите срещу Русия, призовавайки за "балансирана позиция" по отношение на кризата.

„Притеснени сме, защото ние виждаме разширяване на руското влияние в много сектори тук", казва високопоставен европейски дипломат в София. „Когато става въпрос за санкции, българите са потенциалното слабо място на Европа, което може да бъде проблем". България, най-бедната страна-членка на ЕС, е потенциално по-уязвима при политически провал на решение на кризата, в сравнение с други страни зад бившата Желязна завеса.

Паркинсън посочва в материала си, че министерствата на външните работи и икономиката, както и руското посолство в София не са отговорили на исканията за интервю или разговор по темата, а от БСП, представена като "пряк наследник на комунистите, управлявали до падането на Берлинската стена", непрекъснато обяснявали, че са за европейско бъдеще и че Сергей Станишев е и лидер на ПЕС.

"Всички са се вторачили в Украйна, но кризата притежава потенциал за т.нар. меко разпадане на ЕС. Много разнопосочни са интересите на поляците и балтийските републики от тези на България, която не иска промяна и смята европейската позиция спрямо Русия за ненужно враждебна", е цитиран и Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии. Не е изключено тази двойнствена позиция на властите в България да е свързана с кампанията за евроизборите, но резултатът от този вот показва, че опитите да се демонстрира една по-меко отношение към Москва не е донесло нищо на социалистите, се посочва още в статията. "Въпреки това социолозите отбелязват, че руската пропаганда, разпространявана от руски телевизионни канали и промосковски вестници, е все по-ефективна сред българите", пише Паркинсън. "Докато ЕС се занимаваше с дълговата си криза, руското икономическо присъствие - особено в енергетиката и медиите, се разширява. Русия е вторият след Германия външнотърговски партньор, а българското външно министерство твърди, че едни по-тежки икономически санкции срещу Москва биха засегнали около 2000 компании с близо 80 хил. служители". Цитира се и Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", според която "в момента България е разкъсвана между две реалности. ЕС не донесе благосъстоянието, на което мнозина се надяваха, а същевременно мнозина изпитват носталгия по съветското минало. Наричаха ни Троянският кон на Русия в ЕС заради миналото ни, но днес това може да се окаже вярно".