Дългосрочните договори за изкупуване и производителите на енергия от възобновяеми източници бяха посочени от енергийния министър Драгомир Стойнев като едни от основните проблеми, които поставят в опасност енергийната система.
„Анализите на резултатите от изборите трябва да ги правим в партийните централи, а тук да се съсредоточим върху енергетиката“, призова той пред депутатите в пленарната зала в началото на дебатите по вота на недоверие, внесен от ГЕРБ.
Той коментира, че в мотивите си за вота на недоверие опозицията всъщност рисува картината в сектора, но отпреди една година. Оттогава са били прекратени консултантски договори, които не са били изгодни за обществото, прекратено е и източването чрез „студения резерв“.
„Енергетиката е част от националната сигурност и управлението й трябва да е подчинено и на обществения интерес, а не само на пазарните принципи“, изтъкна енергийният министър и очерта основните проблеми, както и опитите на правителството да ги реши.
ВЕИ мощностите влошават ликвидността на компанията. Задължението да бъде изкупувано електричество от тези производители, но в условията на свиването на потреблението на регулирания пазар, води до дефицит от 435 млн. лева за Националната електрическа компания (НЕК).
Цената на тези производители е три пъти над средната, на която общественият доставчик продава на регулирания пазар. В структурата на изкупуваната енергия, произведената от ВЕИ-мощности, е 16%, а разходите за изкупуването й – 30% от общите разходи за закупуване на енергия, отделяни от държавната компания, отчете още енергийният министър.
Останалите договори за задължително изкупуване с двете „американски“ топлоцентрали са довели до още загуби на държавната компания, защото тя е трябвало да спази ангажиментите си в условията на свитото потребление на енергия. Изкупената енергия от тези централи е близо 50% от общото потребление, но цените са средно с 40% над цените, на които НЕК продава на регулирания пазар.
Заради задълженията за изкупуване на електричество от ВЕИ и двете "американски" централи са налице големи загуби и за другите държавни компании. Причината са наложените мерки на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), свързани с диспечиране на системата в условията на намалено потребление. Заради ограничението на производството, АЕЦ „Козлодуй“ например губи 55 млн. лева през 2013 година, отчете Стойнев.
Загубите на НЕК заради заложените задължения за изкупуване на разполагаем резерв са в размер на 340 млн. лева. Кабинетът „Орешарски“ обаче взе решение за намаляването на мощностите - от 1040 мегавата на 500 мегавата. Това е довело до спестяването на повече от 100 млн. лева за държавната компания, изтъкна още енергийният министър.
Въведената такса за пренос от 34 лева е довела до намаляване на износа и загуби от 190 млн. лева за НЕК. Намаляването на таксата до 6,91 лева е довело до ръст на износа и съответно – до повишаване на натоварването на мощностите на ТЕЦ „Марица изток“ 2. Само за първото тримесечие на тази година приходите на предприятието се повишават с 12,8% спрямо същия период на 2013 година.
Данните на Стойнев сочат, че за първите три месеца на годината ТЕЦ-ът е реализирал приходи от 161 млн. лева, спрямо 143 млн. лева. За първите пет месеца на 2014 година износът на електричество се е повишил със 115% спрямо същия период на 2013 година.
За стабилизирането на енергетиката БЕХ е отпуснала заеми за своите дъщерни компании. За НЕК са отпуснати 707 млн. лева, а Мини „Марица Изток“ - 115 млн. лева. През 2013 година холдингът е изкупил задължения на „Топлофикация – София“ към „Булгаргаз“ на стойност 185 млн. лева. Към май тази година са изкупени общо задължения на софийската топлофикация към газовото дружество за над 550 млн. лева.
Негативно влияние върху енергетиката са оказвали недалновидни решения на правителството на ГЕРБ. Едно от тях например е решението за повишаване на дивидентите. Така Българският енергиен холдинг е внесъл 181 млн. лева през 2012 година, а за 2013 година – 205 млн. лева в бюджета под формата на дивиденти. „Никой не отчете, че неразпределена печалба не означава налични средства и БЕХ реално не е получил внесените средства от своите дъщерни компании“, обяви Стойнев.
„Енергийната стратегия е готова, но не искам тя да стане поредната стратегия, която не работи“, посочи още енергийният министър по повод една от критиките в мотивите на ГЕРБ за искане на вот на недоверие. Стратегията ще бъде представена и обсъдена с всички парламентарни групи. Тя стъпва върху четири стълба – либерализация на енергийния пазар, стабилизиране на ключови дружества в енергетиката, диверсификация на маршрути и източници и спиране на разпродажбата на енергетиката.
Правителството се фокусира върху големите проекти, но при задължителната защита на националните интереси. Един от тях е „Южен поток“, за който БЕХ няма да плаща никакви гаранции, въпреки че предишните управляващи са заложили корпоративни гаранции за заема за строителството на газопровода. На това изявление от страна на министъра Делян Добрев от ГЕРБ отговори, че правителството на Бойко Борисов е планирало заем да изтегли „Южен поток – България“, не БЕХ и „да не бъдат залагани активите на енергетиката“ за проекта.
Като цяло от ГЕРБ бяха категорични, че енергетиката не е в опасност, а катастрофата вече се е случила. Износът на електричество наистина се повишава, но се продава на безценица.
„На границата с Турция износът на ток е 8 стотинки, а българските граждани плащат 16 стотинки“, заяви бившият енергиен министър Делян Добрев. Бившите управляващи посочват в своите мотиви за вота на недоверие, че липсва визия и стратегия за управление на сектора. Печалбите на дружествата са изчезнали, а загубите им растат.
Дебатите по вота на недоверие в пленарната зала продължават, като работното време е удължено до изчерпване на темата. Очаквайте още подробности от случващото се в Народното събрание.
06:23 | 14.09.22 г.