Бедност, неравенство и регионални различия – социално-икономическите проблеми се задълбочават
Като цяло през последните години бедността и неравенството в страната се увеличават, макар и с известни колебания. Задълбочават се и регионалните различия, което създава сериозни социално-икономически проблеми.
България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции. През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е от само 10%, коментира Стоян Тотев от института.
Проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси, допълни Тотев. Това прави българските региони значително по-уязвими спрямо останалите региони в ЕС, коментира той.
И в останалите европейски региони различията произтичат от икономическите процеси от типа център-периферия. У нас обаче различията между столицата и останалите региони на страната нарастват изключително остро. Заради миграционните потоци към столицата и други урбанизирани райони се е стигнало до такова обезлюдяване в някои общини, че възстановяването там изглежда проблематично дори в дългосрочен аспект, посочва се в доклада.
Заради демографските и миграционни процеси се очаква, че регионалните различия ще се задълбочават и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далеч от определените за това критерии на ЕС.
Същевременно през последните години 1,3-1,7 млн. души от населението живеят в бедност. Близо половината от населението е в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти българин живее в материални лишения. Най-голям е рискът за децата, най-възрастните, нискообразованите, както и домакинствата, съставени от един-единствен член, в които има и зависими деца.
Икономистите препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и различията да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не субсидираната заетост, а трайните работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, за разширяване и подобряване на образованието, насърчаване на растежа и т. н.
преди 10 години Доколкото дочувам има търсене на работна сила най-много за outsourcing, разбирай low value added неща, където идеята е да минимизираш разхода за труд - не качество, не уникално умение, а евтин труд (мизерия). С тия темпове на растеж ще ни трябват 7-8 години да стигнем нивата от преди кризата, сигурно още две-три за да стигнем страни като хърватска примерно..вече ще съм на 41-44..а за нещо повече?..внуците?..ако изобщо ги правим тук?...пълна трагедия..извинявам се за песимизма, но такива са фактите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години както вече коментирах под друга статия, каква връзка между заплата и производителност се търси при положение, че повишението на заплатата идва от намаляване на дела на нискоквалифицираните (нископлатени) работници в средната и (в голяма степен произтичащото от това) "изсветляване на икономиката (защото служители в банки, държавни учреждения и пр и пр. не крият доходи..или поне не толкова), а не от повишение на заплатите. Мизерията е пълна, макар и стабилизирана в някаква степен, това са фактите. А трагедията е, че именно стабилизираната мизерия в момента се очертава най-големия икономически + на Българиа..ужас!! А горчивата истина е, че България си остава кофти място за живеене и скоро няма да се подобрят нещата :( отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Раздвижване има , и то е видимо за всеки който се занимава с реална икономика (дейност) . Повечето писачи обаче са далеч от това и затова кат няма кво да напишат го обръщат на политика . Жалко за форума но факт п.п. Ако влизаш по често , ще е по интересно . Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Че работата на НСИ е под всякаква критика е очевидно. Че в сивия сектор на икономиката оцелява съществена част от трудоспособното население също е факт. Тук обаче си спорим дали има някакво оживление на пазара на труда, или това са измислици. Има оживление, и дай боже да продължи така. Всякакви политически интерпретации на случващото се вече ще отминавам без коментар. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Статистиката няма как да хване сивия сектор , а той е огромен в бг и добре че е той :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не се осланяй много на числата на ЦРУ. Погледнах по-внимателно разбивката им и установих, че са в пълно заблуждение или някой чиновник из Ленгли е бил на нещо повече от трева. Данните за раждаемостта са налице в масивите на НСИ. Отвъд океана викат, че лицата под 15 години са 980 000. Близо до данните на НСИ за живородените за периода. Близо, ако приемем, че 10% от популацията не доживява 14 години или побягва от територията, и тогава онези в ЦРУ са прави. Не са. Война няма на територията. По интересни са другите данни. Във възрастовата група от 25 - 54 са над 2.9 милиона, а до 64 още 900 хиляди. Общо - 3.8 милиона в трудоспособна възраст по данни пак на същите разузнавачи. Работна сила, пак според тях - 2.55 милиона Значи - 1.25 милиона инвалиди(минимум)? Още 700 000 на легло с придружител от групата 14 до 24 години? Глупости разбира се, зашеметяващи, дори да ползваме сбърканите числа из масива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да! Объркал съм реда. Не е умишлено. Числото не е 67.2%, а 63.5%. Благодаря за поправката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години "Равнището на заетост във възрастовия диапазон 20 - 64 години в България е 67.2% при равнище в ЕС от 68.3%." Грешиш, 67,2 е за Белгия. Ние сме 63,5. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Очевидно ти просто си изгубен в превода или се правиш, че не разбираш за какво става въпрос. Employment rate for the population aged 20 to 64 значи процент на заетите на възраст между 20 и 64, като ТУК ПЕНСИОНЕРИТЕ И ДЕЦАТА СА ИЗКЛЮЧЕНИ, а аз ги считам в долната сметка и противоречие няма. Колкот точно са работоспособните хора (labor force) у нас горната статистика мълчи и говори само с %. ЦРУ счита, че у нас има 2.6 млн. работоспособни хора общо на възраст 18-64г. СБ счита те са 3.3 млн, но на възраст 15-64г без да се считат инвалидите обаче. Като се извадят децата между 15-17г и инвалидите се получава, че според СБ у нас има максимум 2.8 млн. работоспособни хора. Спокойко бихме могли да считаме, че у нас има едва малко над 2.6 млн. общо работоспосбни, от които 350 хил. безработни и 2.3-2.4 млн. заети. Смешно е да се твърдят числа от порядъка на 3.5 млн. от които 3 млн. заети. У нас на 1 работещ се падат малко под 2 неработещи това не може да го отрече никой. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Имате затруднения да осмислите елементарен текст. Функционалната грамотност е ниска, което прави диалога още по-томителен. Възрастовият диапазон 20 - 64 не обхваща цялото население на страната. 2350 пък е нещо което плува само във вашите фантазии, та не ми се мисли какво търсите с действието 2350/6950Викате, Ренета лъже? Защото данните за заетите, които съм цитирал с линка са от нейният период. "Опорната точка" пък е от Евростат. Може и с тях да се заемете: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/3-19052014-BP/EN/3-19052014-BP-EN.PDF Преброяването пък бе извършено по времето на предшественицата на Ренета. Та няма как Инджова да е уволнена заради това. И във времето не се ориентирате добре, значи прекратяваме тази срамна история. Все пак форума не е лечебница. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар