Семена от български земеделски култури ще бъдат изпратени в Глобалното хранилище в Норвегия. Това съобщи гл. ас. д-р Гергана Дешева, която отговаря за българската генна банка в Института по растителни ресурси в Садово.
Глобалното хранилище, известно като новия Ноев ковчег, събира семена от цял свят, с цел опазване на генетичното многообразие при евентуални катаклизми. То се намира в най-северната част на Норвегия - зад Полярния кръг, на архипелага Шпицберген (Свалбард).
Ценната пратка ще замине по силата на споразумение между Селскостопанска академия и земеделското министерство на Норвегия.
България ще прати за съхранение образци от почти всички видове култури - житни, бобови, технически, маслодайни, зеленчукови и медицински. Първи ще заминат специално изсушени семена от пшеница, ечемик, нахут, царевица, сорго, фасул, бакла, леща и др.
Първоначално за съхранение ще отидат 1000 - 2000 образци, като постепенно колекцията ще се обогатява. "Изпращаме изцяло български форми, към които в Норвегия интересът е изключително голям. В момента се доуточнява съдържанието на колекцията", допълва д-р Гергана Дешева.
Институтът по растителни генетични ресурси в Садово съхранява над 150 милиона семена в леден сейф при минус 18°С. Растителната генбанка на България е трета в света по богатството на образци от пшеница след тези на Русия и Германия. 58 000 образци от над 3000 вида се пазят при строги условия.
Българската генбанка обогатява фонда си от 1984 г., когато е създадена. През 2014 г. ще отбележи 30-годишната си история. Първите постъпили образци са на растителни видове от 1951 г.
Съхраняват се семена на билки и медицински растения, на фуражни, маслодайни, етерично-маслени, технически и на всякакви видове култури, влезли в различни класификации. Тук има не само български видове, но и постъпили по линията на международния обмен. Семена на дървесни видове не се пазят в Садово, но агроминистерството възнамерява да направи генбанка и на горските видове.
Съвременният български Ноев ковчег се включва в системата за обмен на данни, наречена AEGIS. Това става с подписания през 2009 г. Меморандум за разбирателство за създаване на Европейската генбанка. Така българската колекция влиза в изграждането на виртуално европейско хранилище с колекция от уникални образци. Основната цел е опазването на растителните генетични ресурси в Европа.