Не се предвижда обединяване на БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) в една компания и че дружествата ще продължат да бъдат развивани поотделно, съобщи по време на традиционната среща с граждански организации в Министерския съвет министърът на транспорта Данаил Папазов.
Той посочи, че в момента продължават преговорите с кредиторите на БДЖ и се надява задълженията да бъдат разсрочени. Дълговете на компанията са огромни – 605 млн. лева, от които 171 млн. лева са просрочени, посочи министърът и допълни, че разсрочването на задълженията от страна на кредиторите е всъщност най-важният елемент от оздравяването на БДЖ.
Всяко преструктуриране изисква сериозни инвестиции и затова холдингът не могат да се преструктурират много бързо, обясни Папазов на представителите на гражданските организации в Министерския съвет.
Последните финансови резултати за първото тримесечие на годината показват подобрение на ситуацията в железниците спрямо същия период на 2013 година. Предстои и продажба на голямо количество скрап, за което са проведени необходимите процедури и изрази надежда резултатите на БДЖ през второто тримесечие да бъдат значително подобрени спрямо миналата година.
Транспортният министър Данаил Папазов отговори на въпроси и на въпрос кога въздушният коридор над столицата ще се измести така, че полетите да не смущават жителите на града. Той обясни, че се използва всяка възможност, но това зависи изключително от метеорологичните условия.
„Ако се измести цялото летище така, че да се позволи коридорите за кацане и излитане да не минават над София, тогава може да бъде решен въпросът, но такива планове няма“, заяви той.
Папазов обясни, че има тенденция автомобилният транспорт да се предпочита пред железопътния от пътници и за товари. Автомобилните компании са основно частни фирми и имат по-гъвкаво управление, затова и успяват да конкурират БДЖ.
Папазов съобщи, че през следващия програмен период парите от Кохезионния фонд се разпределят почти по равно между автомобилния и железопътния транспорт.
По време на срещата премиерът Пламен Орешарски уточни, че няма официална молба за хуманитарна помощ. Премиерът заяви, че ако има такава инициатива, кабинетът ще съдейства за среща в украинското посолство, „за да организираме подпомагане с това, което е нужно на Украйна, а не с това, което ние мислим, че е нужно“.