Макар вече седма година България да е член на Европейския съюз (ЕС), много българи продължават да не правят значителна разлика между „ЕС” и „чужбина”. В случая не визирам станалата банална, но продължаваща да бъде вярна констатация, че в навечерието на изборите за Европейски парламент у нас се говори за всичко друго, но не и за европейски политики. Липсата на интерес към европейските парламентарни избори не е феномен, специфичен единствено за българския избирател. През 2009 г. в много други страни-членки се наблюдаваше сходна или дори по-ниска избирателна активност.
Обективността налага да признаем, че през последните 5 години Европейският съюз успя да „порасне” като политически и икономически съюз. През 2014 г. избирателите от страните-членки имат далеч по-ясна визия за това какво представлява ЕС и накъде се е запътил, отколкото имаха през 2009 година. И макар това да важи с особена сила за гражданите на страните-членки от еврозоната, хората в останалите държави също все по-често се сблъскват с реалностите на своята европейска принадлежност.
През последните 5 години Европа успя да се внедри в ежедневието на нарастваща част от гражданите си. ЕС вече далеч не е онази абстракция, която беше в началото на кризата. За много европейци кризата превърна еврото от удобство в проблем, гърците - от екзотичен и гостоприемен народ в лентяи и хрантутници, а англичаните - от ключови съюзници в неудобни партньори. Много хора вече дори са чували за президента на ЕС, Херман Ван Ромпой.
На фона на всичко това не е учудващо, че европейските избори от скучновато упражнение изведнъж се превърнаха в благотворна платформа за прокарване на популистки идеи, били те национални или общностни. В случая не става дума за въпроси от ранга на свободното придвижване на хора (което е един от градивните фундаменти на съюза), а за опитите на някои политици да влязат в ЕП чрез обещания за безплатен интернет, общоевропейска минимална заплата и прочее заявки, които карат дори бегло запознатите с икономическата действителност на континента да се споглеждат с недоумение.
Какво се случва с либералната визия за Европа?
Според скорошно изследване на „Open Europe” делът на европейските депутати, подкрепящи свободната търговия, може да спадне от сегашните 32% на 27% в резултат на предстоящите избори. В резултат на това делът на европейските депутати, които са против нея, ще нарасне на 26%. Третата група са така наречените “vote swingers”, тоест тези, чиято позиция в крайна сметка е определяща за мнението на Европейския парламент по един или друг въпрос. Делът им ще остане непроменен - 46%.