Увеличение на платеното майчинство с половин година и допълнителен платен отпуск за родителите ще доведе до огромни разходи за бизнеса и дори до фалити на фирми. Това стана ясно от коментара на заместник-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков по повод предложенията на КНСБ пред „Нова телевизия“.
Според Бранков, ако се приложи идеята на КНСБ за увеличение на майчинството с още шест месеца, това ще струва 360 милиона лева минимални преки разходи за работодателите. Той очаква сривове и дори фалити на фирми, в които преобладава персонал във фертилна възраст, например в шивашката индустрия, където работят предимно жени.
Той коментира, че допълнителният отпуск може да постави работодателите от някои сектори на икономиката, особено където работят предимно жени, в условия на непредсказуемост.
Лидерът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев коментира, че отпуските са само един от проблемите, свързани с ниската раждаемост. По думите му семействата създават по-малко деца основно заради ниските си доходи. Въпросът не е толкова важен, колкото средствата за отглеждането им. Трябва да се обмисля цялостна политика заради демографския срив, каза Тренчев.
Според бившия министър на труда Иван Нейков предварително е ясно, че предложението шестмесечният неплатен отпуск да стане платен няма как да се реализира. По-скоро това е тактически ход срещу предложението на бизнеса да отпадне сега съществуващият платен отпуск, на който майките имат право, докато са в отпуск по майчинство, допълни той.
За него най-големият проблем на майката на пазара на труда е, че трябва да направи избор между раждането и отглеждането на дете и кариерата си. Според бившия министър на труда у нас жените завършват с по-добро образование и квалификация от мъжете, след това обаче ги очаква „ужасна дискриминация”, която води до това, че от всички ръководни длъжности в България само 12% се заемат от жени. „Жените имат нужда не толкова от платено майчинство, а от онова, което ще ги държи конкурентоспособни на пазара на труда”, смята експертът. Той попита защо работодателите продължават да се дистанцират от дистанционната работа, която до голяма степен би променила ситуацията на пазара на труда.
По повод на друга идея на КНСБ, че средните заплати трябва да са по 1 500 лева, Тренчев каза, че това може да се случи, когато станем например като Полша, която имаше нашите заплати през 1990 г., а сега възнагражденията там са над 1 500 лева. Той посочи, че дава страната за сравнение, защото това е държава, която е имала нашия старт, а сега е доста по-напред. Стана така, защото там имаше работодатели от друг тип, имаше и най-вече власт от друг тип”, коментира Константин Тренчев.
Бранков коментира, че е важно по-скоро различното отношение на външните фактори, на великите сили към съответната страна. „На Полша беше предлаган валутен борд през 1990 г., но никой не се хвана на тази въдица”, добави заместник-председателят на Българската стопанска камара. „Стопанската камара прие ясен принцип по този въпрос – добре премислени, консенсусни реформи и бърз ход към еврозоната. Това може да стане при същия валутен курс и не може да има никакви спекулации с тази тема”.
Според Нейков такива нива на работната заплата могат да се достигнат най-рано след 15 години, ако следваме модела, ако това може да се нарече модел, на нарастване на заплатите в момента”, посочи бившият социален министър в оценка на обявената от КНСБ сума. По думите му обаче проблемът е точно в липсата на модел.
Той коментира, че у нас се установи практиката всеки нов финансов министър да позволи увеличение на минималната работна заплата или на бюджетните заплати с надеждата, че това ще натисне реалния сектор. Всъщност проблемът е, че нямаме истински механизъм за това, смята експертът. „При нас няма връзка между квалификацията на работника и неговата заплата. Всички са вкарани в една финансова рамка и не правят усилия за повишаване на квалификацията си“, посочи той.
Според него финансовото министерство се съпротивлява на опитите на експертите да прокарат механизъм за нарастване на работната заплата. Бившият министър на труда не вижда проблем в определянето на параметри, като квалификация, инфлация и други, които да посочват защо трябва или не трябва да се променя заплатата.
03:40 | 13.09.22 г.