Германският бизнес алармира за влошаваща се бизнес среда в България

България се нарежда на последните места сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) по отношение на политическа и социална стабилност, правна сигурност и борба с корупцията и престъпността. Това е основният извод от ежегодното, девето поред, проучване за бизнес средата, изготвяно от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). България обаче е лидер в региона по отношение на данъчната тежест и е сред първите места, що се отнася до общата данъчна система, поясни главният управител на камарата д-р Митко Василев.

През 2014 г. 99 компании членки на организацията са взели участие в проучването, което се е провело паралелно в още 15 страни от ЦИЕ.

Цели 43% от анкетираните фирми членки оценяват настоящата обстановка у нас като лоша, 47% - като задоволителна, а едва 10% - като добра. Подобрение в собственото предприятие очакват 41%, докато 6% се опасяват от по-слаби резултати.

По качество на професионалното и академичното образование България се нарежда на последно и предпоследно място в ЦИЕ, а по наличие на специализирана работна ръка – на предпоследно място. Един от начините за справяне с този проблем би могъл да бъде въвеждането на наложилата се в Германия система за дуално обучение и съобразяването с необходимостта на бизнеса от обучение на специалистите в конкретни области. 

„В света има две образователни системи, които са успешни – учене в училище и университет и след това тренинг в компания, или паралелно учене в училище и предприятие. Първата система е застъпена преди всичко в САЩ и англоговорящите държави, а втората – в Средна Европа. По-разумен според нас за България е вторият вариант – той е и по-социален вариант. Така фирмите ще могат да създават кадри в съдружие с образователните институции“, поясни зам.-управителят на камарата Андреас Шефер.

Представителите на повечето германски компании в Германия не желаят страната ни да въведе еврото, за разлика от предишните години, когато мнозинството се е изказвало за въвеждане на единната валута. „Фирмите, които са отговорили на този въпрос, са нехомогенни, а вероятно сред тях има и български компании. Вероятно опитът на редица страни, които въведоха еврото, не е много позитивен, в Гърция например имаше бързо поскъпване на храните. Затова и може би фирмите са предпазливи“, коментира д-р Василев.

Резултатите от анкетата потвърждават факта, че цената на работната сила в България е изключително ниска – по този показател страната ни заема първо място сред останалите страни. 

„Германските инвеститори се убеждават по-трудно да дойдат в България, те анализират и проучват в дълбочина, но дойдат ли веднъж, остават едва ли не завинаги“. По този начин д-р Василев обясни наглед противоречивите отговори на два въпроса от анкетата. От една страна, повечето участници смятат, че в България има неефективно публично управление и слаба правна система, но от друга – цели 82% биха инвестирали отново в България – най-високият резултат от досегашните анкети на камарата. „Камарата и членовете смятат, че един от големите проблеми пред бизнеса в страната е непрекъснато сменящата се правна рамка“, заяви на въпрос на Investor.bg председателят на Консултативния съвет „Обществени поръчки, търгове, конкурси“ Димитър Стоименов. Именно по отношение на прозрачността на обществените поръчки и достъпа до субсидии страната ни традиционно получава критики от страна на германските инвеститори.

„Това е свързано от една страна с по-високи разходи за бизнеса, а от друга - с технологично време, нужно на бюрокрацията за привикване към новия закон. От тази гледна точка и в светлината на двете нови директиви на Европейската комисия и сегашното изменение на закона, според нас времево не би било ефективно, ако сега се направят дискутираните промени в Закона за обществените поръчки“, поясни Стоименов. Според него би следвало да се мисли за бързо въвеждане на последните актове на вторичното право в нашето законодателство.

Камарата е изпратила своето становище по промените в правната комисия, но „като цяло мнението ни не намери голяма чуваемост, изключая полемизацията на темата за вътрешното възлагане“. Все пак според ГБИТК новият закон има и някои положителни страни -  по-малка бюрократичност и първи стъпки към електронните търгове.

Именно честите промени в законите за енергетиката и подзаконовите актове бяха отчетени като сериозен проблем и от Йорг Золфелнер, председател на специализираната комисия „Енергетика“. По думите му такива промени се случват почти всяка седмица. „Страната има проблем и с реализацията на пазара, енергийната ефективност и въвеждането на възобновяеми енергийни източници. А най-големият проблем в българската енергетика е липсата на финансиране. Тя има висок дял в БВП и това води до тежест при финансирането и цените ѝ“, поясни Золфелнер. 

Въпреки тези неблагоприятни фактори на бизнес средата в страната ни обаче търговският обмен с Германия бележи нов рекорд. По данни на германското Федерално министерство на икономиката и енергетиката търговският обмен между двете страни за 2013 г. достига нов рекорд -  5,3 млрд. евро (ръст от 11,3% на годишна база). За първи път българският износ за Германия надвишава вноса от Германия за България. През 2013 г. износът за федералната република е на стойност 2,683 млрд. евро, а вносът се равнява на 2,642 млрд. евро.

Относително високият дял на фирмите, които отново биха избрали България за своя бизнес дестинация, дава отражение  и в инвестиционните статистики. След като през 2011 г. за първи път бе отчетен отлив на германски преки инвестиции (-45,7 млн. евро), през 2013 г. те възлизат на 135,5 млн. евро, или на 12% от общия обем на чуждестранните преки инвестиции в страната.