Държавническата позиция на България трябва да бъде такава, че да се противопостави на спирането на „Южен поток“ и работата по изграждането му трябва да продължи. Действията на правителството и енергийния министър Драгомир Стойнев обаче са „неиздържани“, защото именно Стойнев предложи на комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер да поеме преговорите по проекта.
Това мнение изказа президентът на България (2002 – 2012 година) Георги Първанов при свое посещение в Благоевград, пише пресцентърът на политическото движение АБВ. Като причина за своите опасения за край на проекта той изтъкна гласуваната резолюция в Европейския парламент преди Великденските празници.
Предложението за европейските депутати обаче не е законодателно и не обвързва другите институции с определени действия. Външният ни министър Кристиан Вигенин пък го определи като "емоционално натоварено" и отразяващо искането на институцията бързо да бъде решена кризата в Украйна.
Според Първанов проектът „Южен поток“ трябва да бъде осъществен, защото опасността от нова газова криза за България в средносрочен и дългосрочен план е реална. Проектът носи и позитиви за енергетиката, икономиката като цяло и перспективи за работни места, посочи той.
Първанов припомни и кризата през 2009 година, когато неуредените финансови отношения между Русия и Украйна станаха причина за спирането на доставките на природен газ за Европа. България тогава беше сред най-засегнатите държави, защото получава 100% от руските доставки през територията на Украйна.
„Питам се защо не се казва стоп на „Северен поток”, защо има двоен стандарт, т.е., тече газ за северните държави, членки на ЕС, а пък спират един проект на България“, коментира още той.
Припомняме, че „Северен поток“, също като „Южен поток“, не изпълнява изискванията на европейското законодателство в частта му за либерализацията на енергийния пазар. В същото време обаче Москва поиска изключение от правилата и го получи с оглед на важността на газопровода за Германия и другите държави в региона.
Двете тръби на „Северен поток“, които преминават по дъното на Балтийско море, свързват Русия и Германия, а потенциални пазари за руския природен газ са още Холандия, Дания и Франция. Акционери в проекта са „Газпром“ (с 51%, какъвто е и делът на руския гигант в „Южен поток“), германските E.On и Wintershall, която е част от BASF, (по 15,5%) и холандската Gasunie и GDF Suez (с по 9%).
Строителството на газопровода започна през април 2010 година, а газ по първата тръба потече през ноември 2011 година. Втората тръба влезе в експлоатация през октомври 2012 година.
"Южен поток" не отговаря на изискванията на Третия либерализационен пакет в няколко точки и това беше установено още през есента на 2013 година, т.е преди да се заговори за санкции срещу Русия. Една от тях е собствеността на тръбата - "Газпром" притежава мажоритарен дял, а в същото време е и доставчик на суровината, която ще бъде пренесена през мрежата.
Освен това няма предвидена възможност за участие на трети страни до газопровода, което също е в нарушение на правилата.
Русия обаче категорично отказва да поиска изключение за газопровода с мотива, че той е международен проект и се подчинява на международните правила.