fallback

"Зелените мерки" ще създадат проблеми за фермерите през 2015 г.

Стопаните ще трябва да разнообразят отглежданите култури и да оставят част от земята необработвана, заявиха експерти

09:07 | 15.04.14 г. 1

От месеци се говори за въвеждането на зелените плащания от 2015 г.  и екологичните изисквания, които фермерите ще трябва да спазват. Какво обаче предвиждат европейските регламенти и какво конкретно ще трябва да правят земеделците, за да си получават субсидиите?

За годините от 2014 до 2020 г. бюджетът за директните плащания за България е около 700 млн. евро годишно.  Досега те се даваха за поддържането на земята и фермерите получават включително и тази година около 30 лв. на декар годишно директни плащания.

До 2020 г. субсдиите пак ще са на същия принцип, но за активни фермери – дефиницията тепърва трябва да бъде дадена от агроминистерството. Целта е да се избегнат злоупотребите, които бяха допуснати при подпомагането 2007 – 2013 г., когато голф игрища получаваха помощи за поддържаните площи.

От 2015 г. 30% от директните помощи за фермерите за площ обработваема земя ще се получават само при изпълнението на определени екоизисквания. Проблемът е, че земеделците към момента нямат представа какво ги чака от 2015 г., заяви пред журналисти във Велинград Христо Цветанов от Института за агростратегии и иновации.

Какви са изискванията за получаването на зелените плащания?

Според европейския Регламент 1307/2013 е задължително страните в ЕС да имат зелени плащания.

Фермерите трябва да изпълняват три вида зелени дейности:

Разнообразяване - да отглеждат разнообразни култури, като на площите от 10 до 30 ха трябва да има две различни култури, а фермерите с над 30 ха трябва да имат поне три култури. Нито една от културите не може да превишава 75% от стопанството. Фермерите, които обработват до 10 ха, са освободени от това изискване, също и площите овощни дървета.

Очаква се зърнопроизводителите да нямат проблеми с разнообразяването, защото те и сега спазват правилата за сеитбооборот (редуване на културите) но е възможно да бъдат затруднени някои зеленчукопроизводители, които отглеждат само един вид на големи площи, коментираха експертите. Те поясниха, че разнообразяването има за цел да се увеличи броят на отглежданите растителни видове в европейското земеделие.

Задължително от 2015 г. 5% от обработваемата земя трябва да е заета с екологично насочени площи, които да дадат възможност на птици, насекоми и растения да се развиват.

Проблемът е, че българската администрация не е решила кои видове площи могат да покрият това изискване, каза Светлана Боянова, председател на  Института за агростратегии и иновации.  Това трябва да бъде решено най-късно до 1 август 2014 г.

Според регламента това може да са угари (обработваеми земи, които временно не се реколтират), тераси, особености на ландшафта, агролесовъдните хектари, буферни ивици, краища на гори непосредствено до ниви; площи, засадени с дървесни култури с кратък цикъл на ротация - тополи, елши, върби; залесени площи с междинни култури или зелена покривка; култури, които обогатяват почвата с азот – това са бобовите растения. Трябва да се изясни за колко време може да се оставя земя под угар – досега се разрешаваше една година, но е възможно в бъдеще да е допустимо до 5 г.

Самите особености на ландшафта също трябва да бъдат определени – засега възможностите са те да включват живи плетове, езера, канавки – но не с бетонни стени, дървета в редица.

И още едно зелено изискване -  да се поддържат съществуващите постоянни пасища. Земеделските стопани няма да имат право да ги разорават, допустимо е намалението им само с 5 % при определени условия. Стопаните трябва да знаят, че, ако заявят една затревена площ през 2015 г., трябва да я поддържат такава до 2020 г., заявиха експертите.

Фермерите ще бъдат проверявани дали са оставили екологично насочени площи през ортофотокартата или с проверка на място.

Екологичните изисквания ще създадат  проблеми за много страни членки. Контролът ще изисква много хора, средства и пари, допълни Боянова.

До 2017 г. фермерите ще са свободни от санкции, но след това, ако не се изпълняват зелените изисквания, санкциите които може да стигнат 100% от директните плащания.

Като цяло експертите са изчислили, че от очакваните 5,4 млрд. евро за директни плащания за периода 2014-2020  ще спечелят малките ферми, които ще получават около 53 лв./дка. За фермите между 1000 и 2000 дка директните помощи ще са около 30 лв./дка, а за стопанствата от 20 до 30 000 дка подпомагането намалява до 24 лв./дка.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:42 | 13.09.22 г.
fallback