Най-вероятно на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще ѝ се наложи да оценява типовите договори на търговските вериги с доставчиците. Това стана ясно от коментар на депутата Йордан Цонев след заседание на парламентарната икономическа комисия, която обсъди промени в Закона за защита на конкуренцията.
Припомняме, че проектът предвижда да се въведат типови договори за отношенията между супермаркети и производители. Въвежда се и понятието „значителна пазарна сила“, също и изискването фирмите с годишен оборот от 50 млн. лева за предходната година да предоставят в тримесечен срок типовите договори за доставка на стоки, предназначени за продажба.
По-рано КЗК излезе със становище, в което се казва, че споразуменията между предприятията са актове от частно-правен характер и са изключени от приложното поле на комисията в частта му „Застъпничество за конкуренция“.
„Не, в становището на КЗК се казва, че това е правилна мярка“, разтълкува позицията Цонев. „Оценката на типовите договори не е нещо трудно, но е обемно“, заяви още той.
Депутатът Румен Гечев (КБ) посочи пред комисията, че интересите на българските потребители и производители са нарушени и „нашата задача е да ги защитим“. А защитата на конкуренцията е в интерес на всички фирми, които са регистрирани в България, независимо от коя страна е собственика.
Представители на търговските вериги за пореден път се обявиха против готвените промени.
Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, заяви, че търговските вериги виждат сериозни рискове в проекта. „Смятаме, че той вместо да помогне на производителите, по-скоро ще им навреди, тъй като стимулира вноса на стоки и търговците ще работят с по-големи производители поради огромни рискове от глоби“, заяви той.
В проекта е предвидено глобите да достигнат 5-10% от оборота на веригата. Затова компаниите се опасяват, че за сделка от 100 хил. лв. може да бъдат глобени с 5-10 млн. лв. Търговците предполагат, че малките производители може да подават срещу тях сигнали в КЗК, затова ще работят с големи доставчици, които също имат големи обороти.
Търговските вериги не са против правилата. Има напрежение по веригата на доставки от фермера до търговеца. То се дължи не само на веригите, а и на тежката икономическа ситуация, намалената покупателна способност на населението, разпределянето на субсидиите и цената на тока, каза Матеев.
Той припомни, че проектът няма оценка за въздействието, въпреки че е важен за бизнеса и потребителите, които щели да платят цената. Цената на стоките за българските потребители ще се вдигне, изтъкна за пореден път Матеев.
По думите му държавата рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия.
Част от търговците нямат никакви такси, а на пазара има конкуренция, заявиха търговците.
Йордан Цонев, като един от вносителите, отговори: „не виждам с кой текст от закона пречим на търговските вериги“. Стари договори доказват, че търговски вериги са изкривявали пазара. Тези договори са ни накарали да направим този закон, за да не се появят отново. Това, че сега сте ги променили, доказва необходимостта от промените, изтъкна Цонев.
По повод дефиницията на „значителна пазарна сила“ депутатът изтъкна, че понятието ще бъде обвързано с икономическата зависимост, в която изпадат доставчиците като по-слаб търговски партньор. Категорично не приемам, че големите вериги няма да работят с малки доставчици, защото имало риск за тях, допълни Йордан Цонев.
Корнелия Нинова (КБ) заяви, че някои вериги допускат нелоялни практики в договорите си, а други са изрядни. Тя предложи между първо и второ четене бизнесът да направи конкретни предложения, вместо общи приказки за спадналото потребление и цената на електроенергията.