Кръстьо Петков: Има много неясноти в енергетиката

Ситуацията с лицензите на електроразпределителните дружества е политически подстрекавана и популистка месеци преди европейските избори. Такова мнение изрази проф. Кръстьо Петков по време на пресконференция, организирана от Института по енергиен мениджмънт. Дано управляващите имат План Б, който да включва хипотезата, че ЕРП-тата няма да платят исканите 318 млн. лева, защото избраха лош момент да "разръчкват енергетиката" броени месеци преди изборите, обясни той и допълни, че в момента потребителите умишлено се настройват срещу електроразпределителните дружества. Според Петков още утре ще има санкция срещу електроразпределителните дружества, а до дни ще бъдат отнети лицензите им. Той обаче е категоричен, че дори при такова развитие на ситуацията ЕРП-тата няма да се разплатят с НЕК. Причината е, че евентуалните особени управители, назначени по закон от държавата при отнемането на лиценз, няма да има откъде да вземат пари за това.

Икономистът посочи още, че към първото деветмесечие на 2013 година НЕК дължи над 1 млрд. лева на производителите на електричество. Колко точно са задълженията към миналата година ще стане ясно с годишните отчети на дружеството.

Има много неясноти в енергетиката, обясни икономистът. Сред тях например е, че няма данни за себестойността на производството на електричество. "Не е ясно защо на едни производители се признават едни разходи и се определя една цена, а на други - други разходи и цена", заяви още Петков.

Не се работи и по предоговаряне на неравноправните договори - с ТЕЦ "Марица Изток"1 и 3, както и с производителите на енергия от възобновяеми източници. Не е направено нищо и по отношение на заводските централи, които продават произведения от тях ток на преференциални цени, а в същото време купуват евтин ток от свободния пазар.

"Не е ясно и кои фирми изнасят електричество и какви печалби генерират", допълни още Петков.

Според Иванка Диловска, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, дори и да се стигне до отнемане на лицензи, новите доставчици ще трябва да извадят 318 млн. лева. ЕРП-тата не са скрили тези пари, те са дефицит в системата, допълни още тя. 

Нейните опасения са, че новите снабдители ще бъдат непрозрачни структури, които няма да изплащат задълженията по честен и прозрачен начин и няма да бъде плащана "зелената" енергия, а средствата ще бъдат насочвани към НЕК. Ако се стигне до отнемане на лицензи обаче прогнозата на Диловска е, че тези решения ще бъдат обжалвани и съдът ще се произнесе в полза на ЕРП-тата. 

Тя обясни и откъде идват последните дефицити - по прогнози за този ценови период (1 юли 2013 година - 1 юли 2014 година) НЕК трябва да изплати "зелена" енергия на стойност от 950 млн. лева. Разходите се покриват от приходите от продажбата на емисиите парникови газове (499 млн. лева),таксата "задълженията към обществото", които потребителите на свободния пазар плащат (81 млн. лева) и 370 млн. лева от сметките на защитените потребители, които ползват регулирани цени.

На теория не би трябвало да има проблем, но решенията на ДКЕВР генерират дефицит - не са признати разходите, а и приходите от продажбата на емисиите се оказват значително по-ниски, обясни още Диловска. Според нея в момента енергийният регулатор кара крайните снабдители (ЕРП-тата) да се разплатят с НЕК, а не с производителите на зелена енергия.

Това обаче ги поставя в нарушение на закона, защото те задължително трябва да изкупуват електричеството от ВЕИ-мощностите, а и зелената енергия реално е платена, защото е калкулирана в сметките на потребителите. 

Диловска припомни, че отнемането на лиценза не означава промяна на собствеността и ЕРП-тата ще запазят своите активи. За промяна на собствеността на активите ще трябва политическо решение, което означава и приготвянето на "едни пари" за откупуване на мрежите.

Има три стъпки за излизане от това положение, коментира още Кръстьо Петков.

"Драгомир Стойнев да оттегли своя ултиматум - това няма да бъде признак на слабост, а сигнал за започване на дебат", коментира той, посочвайки, че първата стъпка е консенсус.

На второ място е закриването на ДКЕВР и създаване на действително независим регулатор с най-много 50% политически квоти. Останалите членове в регулатора трябва да бъдат експерти - представители на потребителски и неправителствени организации.

Третата стъпка, предложена от Петков, е начало на дебат в парламента за създаването на енергиен борд.