На един език ли говорят теорията и практиката? Високи ли за изискванията на бизнеса към студентите? Ще помогне ли дуалното обучение за подготовката на бъдещите кадри?
Investor.bg потърси отговор на тези въпроси от участниците в третия дискусионен панел на конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“.
Ето какво споделиха пред нас вицепрезидентът на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) Детелина Смилкова и главният маркетинг директор и заместник-председател на УС на Vivacom Александър Грънчаров.
- Как оценявате идеята за въвеждане на дуално обучение?
Детелина Смилкова: Мисля, че дуалната система е прекрасна и работи добре в страни с развита икономика – впрочем там тя е задължителна. В България, за съжаление, условията са други и мнението ми е, че подходът следва да бъде много внимателен. Трябва да призная, че не съм голям оптимист по отношение на успеха на подобна система. Ние нямаме този тип индустрия, която да партнира с идеите на дуалната система. Нека да припомня, че такъв опит бе правен по времето на социализма - това бяха учебно-промишлените комплекси (УПК); но той не просъществува за дълго.
Александър Грънчаров: Ако дуалната система на обучение се въведе в българското образование, бизнесът трябва да бъде включен в разработването на практическата програма. За да бъде полезно на младите хора и да се повиши шансът им за намиране на работа, бизнесът от различни сектори трябва да сподели какви знания и умения очакват да притежават кандидатите, когато дойдат при нас в търсене на работа. Ако те притежават едното и другото, шансът им ще бъде по-голям.
- Какво им липсва на обучаващите се, когато кандидатстват и постъпват на работа – теория или практика?
Д. Смилкова: Всичко зависи до голяма степен от самия студент, защото добрите университети в България имат достатъчно сериозни учебни планове и програми, които да осигуряват добри специалисти. Ако трябва да обобщя картината, моите наблюдения са, че на голяма част от днешните студенти не им достига мотивация, увереност, желание да продължат да се образоват и след като приключат обучението си в университета. Липсва им и ясен поглед върху практиката – не се запознават предварително с компанията, в която ще работят, не се стремят да проучат спецификата на работата, която им предстои.
Разбира се, професионалните умения се придобиват в реалността на конкретния вид бизнес. Израстването на един добър специалист включва желание за развитие, способност за адаптация, непрекъснат стремеж към разширяване на знанията – но това са все компетенции и умения, които не могат да бъдат включени в учебния план на университета, доколкото са параметри на самата личност. Много неща зависят от „вътрешната програма“ на човека, от мотива му, от импулса му за самоосъществяване.
Ал. Грънчаров: Зависи каква позиция в компанията визира кандидатът, но за младите хора е трудно да съчетаят двете в началото на професионалния си живот. Едни притежават изключителни знания, но никога не са работили. Други имат умения, но теорията липсва и понякога това може да е минус. Но в двата случая ако кандидатът има амбиция, желание за развитие и личностни качества, то той има реален шанс да получи работата, за която е дошъл на интервю.
- Къде е истината – бизнесът ли поставя високи изисквания или студентите не са достатъчно добре подготвени?
Д. Смилкова: Бих казала, че важният „първичен тласък“ в професията дава университетът. Този тласък зависи от равнището на преподаване, от качеството на учебното съдържание, изобщо – от цялостното ниво на академично обучение. Освен това зависи и от бизнеса: каква връзка е изградил с университета, инвестирал ли е в подходящи програми, осигурил ли е съответни стажове за студентите (които впоследствие ще станат негови собствени кадри), има ли, примерно, идеи за цикъл открити лекции, за гост-лектори практици, представляващи самата компания и т.н.
Бизнесът може би очаква готови кадри, които не е възможно веднага да се вградят професионално в съответната компания и в нейната специфична култура. От своя страна, университетите очакват бизнесът автоматично да даде шанс на студентите да приложат знанията си в реални проекти. При всички случаи интересите и на двете страни трябва да се синхронизират и балансират. Мисля, че това все още предстои.
Ал. Грънчаров: Ние можем да си позволим единствено високи изисквания и стандарти, които са реалистично съобразени с очакваните умения и подготовка на студентите. Това е особено вярно за телекомуникационния сектор, който е изключително динамичен и в който конкуренцията е много силна. Но ако младият човек има солидна теоретична база и иска бързо да се докаже в компанията, ние ще му помогнем да израсне.
На връзката между образованието и бизнеса е посветена и предстоящата конференция „Образование и бизнес - на един език ли говорят теорията и практиката”. Организатори на събитието, което ще се проведе на 24 март в София, са Bulgaria On Air и Investor.bg, в сътрудничество с Bloomberg Television.
Конференцията се организира в партньорство с Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware.
22:01 | 13.09.22 г.