Изпълнението на европейските изисквания за дял от поне 80% „умни” електромери до 2020 година е неизпълнимо на този етап за България.
„Дял до 80% ще срине икономиката и енергетиката”,коментира Илиян Илиев, член на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) по време на заседание на подкомисия към парламентарната комисия по енергетика, контролираща работата на енергийния регулатор.
„Говорим за милиони, които са икономически несъобразни за нашата енергийна криза”, заяви той. По тази причина и комисията е взела решение до 2020 година да бъдат въведени до 20% умни измервателни системи, като делът трябва да бъде не по-малко от 10 на сто. Инвестициите не трябва да натоварват крайните потребители.
Решението е било взето на базата на дълбоки икономически анализи, обясниха от ДКЕВР.
ДКЕВР няма задължение да следи как се отразяват нейните ценови решения
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране няма законово задължение да анализира последиците от своите ценови решения, стана ясно още от заседанието на подкомисията.
Своите наблюдения обаче сподели членът на регулатора Еленко Божков. „Отчетливо се вижда ефектът върху малките предприятия”, коментира той и допълни, че е изцяло положителен. За битовите потребители обаче той би могъл да се измери чрез потреблението, а то зависи от много други фактори като метеорологичното време или развитието на икономиката, допълни експертът.
Как обаче се отразяват решенията на останалите по веригата – производители, търговци, разпределители и т.н, обаче няма разчети, обясни председателят на комисията Боян Боев. Според него своеобразен анализ се прави годишно преди ценовия период, когато се оценява как решенията са се отразили на отделните субекти в енергийната система.
Председателят на подкомисията, следяща дейността на регулатора – депутатът от „Коалиция за България” Красимир Янков, обаче беше категоричен, че анализи как се отразяват промените на цените трябва да правят Българският енергиен холдинг или производителите и не бива да се изискват от независимия регулатор.
Депутатът от ГЕРБ Андон Андонов пък попита дали са правени анализи къде е отишла разликата от промяната на таксата за пренос в края на септември. Тогава регулаторът намали таксата от 9,71 лева на 4,15 лева. Андонов посочи, че производителите на електричество обикновено сключват договор за целия ценови период и изчисли, че печалбите от намалението са в размер общо на между 30 – 35 млн. лева.
„ДКЕВР не прави изчисления за сключените договори на свободния пазар”, отвърна председателят на комисията Боян Боянов. Той уточни, че целта не е била някой да печели повече, а да даде възможност на търговците да изнасят повече електрическа енергия и в страната да влязат свежи парични средства.
По време на заседанието ДКЕВР даде отчет за дейността си през 2013 година. От него се вижда ръст на жалбите с около 35-40% до общо 3 480. 67% от тях са свързани с електроенергийния сектор.
Оплакванията на потребителите са за високи сметки, изкупуване на електросъоръжения, както и за качеството на напрежението, обясни Илиян Илиев. Според неговите данни все по-малко са оплакванията за нерегламентирано прекъсване на захранването.
По отношение на топлоподаването жалбите са за високи сметки, дяловото разпределение и за общите условия в договорите. Относително малко са оплакванията в областта на газоснабдяването. Там също основните проблеми са високите сметки.
От ДКЕВР признаха още, че увеличените жалби са заради високите сметки в началото на 2013 година.
13:24 | 12.09.22 г.