Добрин Орешков е директор на Центъра за енергийна ефективност в индустрията от 2001 до 2008 г., до 2011 г. е заместник изпълнителен директор в Агенцията за енергийна ефективност. Завършил е ВМГИ София със специалност електро-машинен инженер. Има повече от 20 години стаж в областта на енергийната ефективност. Специализирал през 1992,1995, 1998 г. в Токио, Япония в областта на енергийната ефективност. Специализирал е чрез Американска агенция за международно развитие USAID и Японската агенция за международно сътрудничество JICA. Лицензиран одитор за енергийни обследвания в индустриалните предприетия.
- Г-н Орешков, твърдите, че кондензните гърнета се изплащат за само 6 месеца, за индустрия това звучи изключително бърза възвращаемост, възможно ли е това?
Твърдението е абсолютно вярно. Кондензните гърнета са с най-бърза възвращаемост на инвестициите в индустриалните предприятия. Това е така защото те са пряко свързани с парата за технологични нужди, която се добива от котлите, изгаряйки течно гориво или природен газ в следния цикъл: вода – котел – пара – машина – кондензат – котел. Целта е произведената пара, като топлоносител да достигне до всяка машина и отдавайки своята топлина, да кондензира и се върне отново като вода. Ако парата се губи, цикълът не се затваря и загубите са големи. Тук е ролята на кондензните гърнета да не допускат загуби на пара, а оттам и загуби на гориво и пари. Ако се използват правилните кондензни гърнета, потреблението на енергия ще се намали с около 21%, а в отделни случаи и до 35%. Инвестицията се възстановява от постигнатите икономии при работа от 1100 -1300 часа. С тях се подобрява и работата на технологичните съоръжения. - Кои са другите възможности за енергийна ефективност в индустриалните предприятия? Разбира се, че съществуват много други възможности за енергийна ефективност, като например в горивните процеси, в намаляване на топлинни загуби от тръбопроводи, в невърнатия кондензат, в продувките на котлите, във вторично изпарение на кондензата, в електрически двигатели, в помпите, във вентилаторите, разбира се и в технологичните процеси, но най-големият потенциал е в парата и в частност в кондензните гърнета. Когато говорим за енергийна ефективност се има предвид подобряване на ефективността на съществуващите технологични съоръжения, а не купуването на нови машини. - Следователно, когато в някое предприятие видим да излиза пара в атмосферата, значи някой не си е свършил работата? Това е така, работещи кондензни гърнета трябва да се поставят на всички технологични съоръжения потребители на пара. Те трябва да задържат парата в топлообменното тяло докато тя отдаде топлинната си енергия и кондензира във вода, която да се върне в котела за ново подгряване. Парата трябва да кондензиране и отдаде топлинната си енергия където е нужно, а не преди самия котел или по пътя към котела.
- Защо кондензиралата вода трябва да се връща, а не да се ползва свежа вода от водоизточника? Кондензиралата вода се връща при котела с висока температура около 60-70 градуса. Тъй като свежата вода е с температура около 10 градуса, за нейното подгряване до температурата на кондензата ще е необходима значителна енергия. Нещо повече, кондензиралата вода вече е химически обработена и така не се влагат средства за обработка като при свежата вода.
- Възможно ли е при такава ефективност на кондензните гърнета, те да не се използват широко в практиката?
За съжаление това е често срещано явление. Причините често са субективни. В моя повече от 20-годишен опит съм виждал в индустриалните предприетия изключително лоши практики, както поради незнание, така и поради комерсиални подбуди на пряко свързаните лица с тази дейност да препоръчат закупуването и поставянето на неподходящи кондензни гърнета. Поне веднъж годишно кондензните гърнета трябва да се диагностицират. Практиката показва, че една част от тях изобщо не работят, а друга част от тях не работят с необходимите параметри. Диагностиката трябва да се извършва не с познатите бабешки методи с плюнчене на двата пръста, а със специализирана ултразвукова апаратура от специалист в тази област. - Как да разберем дали дадено кондензно гърне е подходящо и ефективно за работа?
Кондензни гърнета се произвеждат в повече от 400 фирми, но не всички са с високо качество. Ако искаме да постигнем висока енергийна ефективност на технологичните съоръжения трябва компетентно да избираме. Водещите фирми не са много. Около 65% от общото производството е поделено в няколко от тях, като държат потребителите в света с качество и разнообразие на изделията. Тези фирми са и с най-дългогодишен изследователски, конструкторски и експлоатационен опит - TLV, Япония, SPIRAX SARCO, Англия, ARMSTRONG, САЩ и няколко други. Но кондензни гърнета с много ниски загуби на пара в режим на работа от 9 до 14 пъти се произвеждат единствено от фирма TLV /свободен поплавък, защитен с авторско свидетелство/. Тези изключително добри показатели се дължат на свободно движеща се сфера, която максимално спира излизането на парата. Липсата на каквито и да са движещи се взаимно свързани части практически го прави с много дълъг живот. С тях се постига и най-голяма енергийна ефективност .
- Колко дълго може да се ползва едно кондензно гърне, преди да се смени?
Всичко зависи от качеството, конструкцията, от фирмата производител. Съществуват множество различни видове и типове кондензни гърнета, които работят при различни условия, налягания, дебити, замърсена пара, отговорът не може да е еднозначен. Затова трябва да избираме внимателно, за да се ползват дълги години. - В кои сектори се използват кондензни гърнета?
Навсякъде, където се използва пара в технологичните процеси в отраслите химия, текстил, фармация, дървообработване, хранително-вкусов, целулозно-хартиен, шивашки, металургия, селско стопанство. - Кой по- големи предприятия бихте дали за пример? Мисля, че няма смисъл да изброяваме, това са абсолютно всички малки, средни и големи работещи предприятия от индустриалните отрасли. В тези отрасли технологичните процеси навсякъде са различни - багрене, сушене, ферментация, пране, флотация, гладене, пастьоризация, варене, и други. Макар и много различни, тези процеси са обединени от това, че при всички е необходимо поддържаното на точно определени температури за технологичните процеси. Ако кондензните гърнета не работят с необходимите показатели, при което задържат кондензат или изпускат пара, температурата се намалява, а това се компенсира единствено с подаването на повече пара, което води до преразход на енергия. - Колко кондензни гърнета са нужни на един завод? Всичко зависи от вида на производството, неговия капацитет и от потреблението на пара. При 10 тона/час паропроизводство най-общо казано са необходими около 40-50 кондензни гърнета, но за различните предприятия могат да варират от 50 до 500, например. Важен е не броят на наличните кондензни гърнета, а да се направи точен избор от специалист. Неработещите и неправилно избрани кондензни гърнета трябва да бъдат заменени с нови. Инвестицията като цяло не е голяма и е във възможностите на всяко предприятие. - Какво бихте посъветвали мениджърите на индустриалните предприятия? Инвестирайте в енергийна ефективност. Започнете оттам, откъдето загубите са най-големи. Така вложените инвестиции ще се върнат най-бързо. Да се консултират и доверят само на добрите специалисти. Нека всеки мениджър непредубедено да направи своя избор в какво и как да инвестира.
20:52 | 11.09.22 г.