Възможно ли е Заводът за непрекъснато леене на стомана „Кримиковци“ да възстанови работата си скара депутатите в днешното пленарно заседание. Искането беше внесено от „Атака“ с мотиви за създаване на заетост. Депутатите от „Атака“ се позоваха и на намеренията на правителството за реиндустриализация на икономиката.
Депутатите от ДПС, БСП и ГЕРБ обаче се обявиха против и мотивираха отказа си с факта, че за да се възстанови работата на завода, трябва да се налеят милиони в него, а те няма откъде да дойдат. Освен това заводът отдавна е частна собственост.
Припомняме, че преди седмица от Федерация „Металици“ към КНСБ коментираха пред Investor.bg, че част от мощностите са запазени и производството може да бъде бързо възстановено. От организацията обаче не виждат ролята на държавата в тези действия, освен да не създава пречки пред частния собственик на завода, ако желае да поднови работата.
Днес в Народното събрание икономистът от БСП Румен Гечев беше категоричен, че не е работа на парламента да взема решения от компетенциите на изпълнителната власт. Той обаче се съгласи, че спирането на завода е довело до увеличаване на загубите на БДЖ
„Кремиковци” доставяше нужните продукти за строителството, със спирането на работата му загубите на БДЖ се увеличиха са над 30 на сто“, коментира той.
Заводът е частна собственост и единственото, което може да направи държавата е да изкупи активи, но за това ще трябват пари от бюджета, допълни още Гечев.
Според Станислав Станилов от „Атака” заводът е единственият, който е непокътнат и държавата няма защо да се намесва, след като има Българска банка за развитие, откъдето могат да дойдат нужните средства. Националистът Венцислав Лаков коментира, че депутатите трябва да покажат политическа воля, че искат да има работещо предприятие, а изпълнителната власт ще направи нужните анализи след това.
Алиосман Имамов от ДПС обаче припомни, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение на Софийски градски съд от 31 май 2010 г., а след това заводът за непрекъснато леене на стомана е продаден от синдика на частна търговска компания. „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш”, цитира в заключение Имамов част от разказа „Мъжки времена” на Николай Хайтов.
Според Методи Теохаров от БСП въпросът за спирането на работата на „Кремиковци” е бил и екологичен. „Преди това беше най-замърсеният район, сега въздухът е чист, а и ако отидете сега там ще видите, че нищо не е останало, „Кремиковци” от една индустриална империя сега е гробница”, заяви той.
Теохаров смята, че ако преди десет години е било взето решение за възстановяване на производството, то тогава е можело и да стане, но сега вече е късно.
Рамадан Аталай от ДПС посочи, че цялата инфраструктура на „Кремиковци” е взривена и няма как да се възстанови работата там. Стефан Господинов от ГЕРБ пък мотивира отказа си да подкрепи искането на „Атака”, с факта, че от работата на завода ще последва отново екологична катастрофа и огромни дългове.
В отговор Красимир Янков от БСП напомни, че заедно със свързаните дейности около 50 000 семейства разчитаха на производство от „Кремиковци”.
„Никой в това предложение няма в главата си и молекула, че ще бъде производство, което замърсява, Вие правите едно популистко изказване за период, в който можеше да има замърсяване, когато България не беше член на ЕС и не спазваше договора от Киото“, обърна се към Господинов той.
Социалистът Борислав Гуцанов постави въпроса кои са виновниците да се закрие „Кремиковци” и според него компетентните органи трябва да работят по темата защо се стигна до това положение. Според него кабинетът „Орешарски” е този, който трябва да внесе програма за цялостна реиндустриализация и възстановяването на икономиката на държавата.
Петър Кънев от БСП заяви, че предложението на „Атака” е правилно, но не е формулирано както трябва. Той предложи икономическата комисия в парламента да го обсъди, да се питат металурзите дали изобщо може да се възстанови работата на завода, да се възложи одит и да се търсят частни инвеститори.
„След това да се докладва в икономическа комисия може или не може, в противен случай дебатът ще е просто предизборен”, настоя Кънев.
В крайна сметка парламентът отложи взимането на решение по предложението, докато не се произнесе икономическата комисия в НС, след което дебатът ще продължи отново в пленарна зала.
12:56 | 13.09.22 г.