Пет български сектори с много голям потенциал за развитие представи по време на семинара „Икономиката на ЕС – кризи и възможности“ експертът от Световната банка Кристиан Филипов.
Сред тях е преработката на храни, където имаме големи традиции при изследванията и разработването на храни и нови семена. От влизането на страната ни в ЕС се повишават и стандартите за качество, а традиционно българската хранително-вкусова промишленост има пазари не само в страните от общността, но и в бившите съветски републики. Този потенциал обаче не се използва, коментира Филипов.
Друг сектор, в който България има традиции, е машиностроенето и електрониката. В последните десетилетия позициите не само се запазват, но и дори има компании, които са световни лидери в своите области. Проблемът на този сектор е застаряващата работна сила, а младите служители идват без необходимите умения.
В това отношение е необходимо подкрепа от страна на държавата, така че в следващите 20 години да не се окаже, че българските компании ще изнасят производството си в чужбина, защото ще им липсва необходимата работна сила.
Реално застаряващото население и влошените умения на работната сила са двата най-сериозни проблема за българската икономика в следващите години, посочи Филипов. Расте и броят на младите хора, които напускат училище, допълни той. Това е проблем и за Европа като цяло – населението застарява, а идващите имигранти в много от случаите нямат необходимото ниво на обучение, показват проучвания на Световната банка.
За България има още един сериозен проблем – липсата на приоритети за развитие, което разпилява усилията. Сред препоръките на експертите е страната да изготви списък с приоритетни области на развитие и да насочи усилията си – административни и финансови за тяхната реализация. Кристиан Филипов посочи някои слабости, сред които е липсата на комуникация и сътрудничество.
Правителството трябва да поощрява бизнеса и научните организации да разработват иновации, но и също така и двете страни да работят заедно. „Има цели сектори, в които бизнесът и науката дори не си комуникират. Български компании купуват разработки от чужбина, а наши научни институти продават в чужбина своите разработки“, коментира още Филипов.
Според него държавата трябва да се опита и да направи „по-атрактивни условия за младите научни работници“. Не е тайна, че заплащането там е ниско, а България се оказва на едно от първите места по „износ“ на млади хора с научни титли.
Така ще се подпомогне развитието и на следващите приоритетни сектори, които са фармацевтичната индустрия и информационни и комуникационни технологии. България има добър потенциал да развива фармацевтичната индустрия, но в момента концентрацията на фирмите е само върху генерични лекарства. Не се създават нови продукти, защото за това са необходими много финансови средства и време, за да бъдат направени формулите и проучванията на новите медикаменти.
В сектора на ИКТ пък се оказва, че дори и завършилите висше техническо образование нямат нужната квалификация, за да започнат веднага работа. „Те не са много конкурентоспособни на собствения си пазар“, допълни още Филипов. Голяма част от тези хора работят в чужди фирми, които обаче действат абсолютно автономно в България. Има възможност обаче да се появят и български конкуренти и те да привлекат собствените ни кадри, за да се развива българската индустрия.
Петият сектор с потенциал за развитие, се оказват културните и креативните дейности, като например архитекти или рекламисти. Те обаче досега не са получавали никаква помощ от страна на държавата. В същото време подобни дейности се извършват в малки фирми – с персонал между 1 и 40 души и при тях дори и годините на криза няма уволнения, показва още доклада на Световната банка.
За да могат тези сектори да покажат потенциала си обаче е необходимо разработването на нови технологии и иновативни продукти.
„През следващите 20 години България трябва да произвежда стоки с висока добавена стойност, ако иска поне да задържи жизнения си стандарт“, обясни още експертът от Световната банка. Причината за това е липсата на подготвена работна ръка и демографската криза, които ще дърпат икономиката назад.
Филипов отхвърли коментарите, че от развитието на иновациите печелят основно фирмите и не е нужна държавна подкрепа. При разработване на нов продукт една фирма „дръпва напред само за около шест месеца“, след което останалите конкуренти копират нейния продукт. В същото време обаче обществото живее по-добре.
Освен за иновации, необходим е и фокус на държавата по отношение на образованието. В момента ние „произвеждаме“ много икономисти, адвокати и др., които реално не могат да намерят работа, а в същото време има глад за инженери. Част от тях сравнително лесно си намират работа в чужбина, което показва, че образованието ни е на добро ниво. „Трябва да работим, за да ги задържим“, коментира още Филипов.