В статия със заглавие „Валутният борд на България срещу хаоса в Украйна“, публикувана на сайта на Financial Post, проф. Стив Ханке прави сравнение между ситуацията в Украйна и въвеждането на борда у нас. Когато комунизмът в България неизбежно и най-накрая се срути, икономиката на страната изглеждаше безнадежднa, пише Ханке. Тя бе изостанала най-много от всички комунистически страни, включително и от Украйна. Всъщност през 1990 г. България обяви невъзможност да плаща дълговите си задължения. През февруари 1991 г. избухна хиперинфлация, като инфлацията достигаше 123% месечно. А през февруари 1997 г. България преживя агонията на хиперинфлацията отново, когато тя достигна 242% месечно.
Докато гледаше в пропастта, президентът Петър Стоянов реши да не скача, а през януари 1997 г. назначи мен за свой съветник. Аз незабавно предписах въвеждането на системата на валутен борд, за да сложа край на болестта на България.
През юли 1997 г. паричният съвет в страната бе факт. Левът бе привързан и на 100% обезпечен с германската марка. Курсът на лева към немската валута бе фиксиран на 1000 лева за една марка. Инфлацията и лихвените проценти започнаха да падат рязко. Икономиката се стабилизира, а българите научиха, че макар и стабилността да не е всичко, то всичко останало е нищо без стабилност. В страната най-накрая бе въведена дисциплина.
България все още не е пазарна икономика. Това се вижда от Годишния доклад за икономическата свобода по света за 2013 г., публикуван от Института „Като“. България се намира на 49-а позиция от 152 държави, включени в изследването. Не особено добре, но по-напред от Украйна, която заема 126 място. Икономическата свобода, която придружава една пазарна икономика, е двигателят за просперитета на икономиката. Ако България иска да просперира, то тя се нуждае от пазарна икономика.
Добра отправна точка е валутният борд, който носи със себе си фискална и финансова дисциплина. Няма вече възможност да се иска спасителната финансова помощ от централната банка. Валутният борд връзва ръцете на паричните власти. И забравете глуповатите теоретични и неясни аргументи, използвани от мнозина икономисти, които не приемат фиксираните валутни курсове. Режимът на валутен борд се отъждествява с дисциплина, пише Ханке.
Наблюдавайки пропадането на Украйна за пореден път, виждаме какво можеше да бъде (и какво би било), ако Киев би приел дисциплиниращата система – както направи България през 1997 г. Таблицата казва всичко.
| Показател | България | Украйна |
|---|---|---|
| БВП на глава от населението в $ | 7623 долара | 4011 долара |
| Бюджетен дефицит като % от БВП | -1,9% | -8,7% |
| Баланс по текущата сметка като % от БВП | 1,5% | -8,9% |
| Държавен дълг като % от БВП | 16% | 42,8% |
| Нужда от брутни заеми като % от БВП | 2,6% | 11% |
| Коефициент на покритие на вноса (валутни резерви/внос) | 6,7 | 1,9 |
| Място в класацията на Световната банка "Правене на бизнес" за 2014 г. | 58 | 112 |
Повече за Украйна вижте в материала на Bloomberg!
18:21 | 10.09.22 г.