Детските надбавки са неефективен инструмент за провеждането на социалната и семейната политика в България. Това каза доц. Татяна Коцева от Института за изследване на населението и човека на форум за демографската политика.
„Те отнемат огромен финансов ресурс - половината от бюджета на социалното министерство“, каза тя, като се позова на данни, оповестени в анализ от социалния министър Хасан Адемов.
Според доц. Коцева ефективността на тези добавки не е висока. Те трябва да намалят детската бедност и неравенствата в доходите на семействата. България обаче е с най-висок процент детска бедност от всички страни в ЕС – 51% от децата живеят в бедни семейства.
На практика добавките не изпълняват основната цел, за която са предназначени. Нашата препоръка е да се ревизира политиката, свързана с тях, също така да се промени начинът, по който се разпределят. В момента има имуществен ценз – доходите на всеки член на семейството не трябва да надвишават 350 лв., за да се получават съответните суми, допълни експертът.
Тя обаче припомни, че една голяма част българските семейства са работещи бедни – те получават повече от тези 350 лв. И в същото време нямат право на добавки. Затова учените препоръчват по-диференциран подход, свързан с прага на бедност и други показатели.
Огромен е проблемът с контрола – добавките трябва да се получават, ако децата ходят на училище, но сега санкционираните семейства са само 0,5% от имащите право на тази помощ през 2011 г. Ние знаем, че процентът на отпадналите от училище е далеч по-висок. Има и други проблеми – дали семействата използват по предназначение тези добавки, допълни доц. Коцева.
По време на форума част от учените са дали предложение да се стимулира раждаемостта в семейства с по-висок образователен ценз, каквато била практиката например в Сингапур. Имало е и предложения да се преустанови плащането на социални помощи „на калпак“, като тази система се замени с диференциран подход.
Доц. Коцева обаче уточни, че огромната част от семейните помощи България отиват в семейства, където се възпроизвежда „некачествена раждаемост“. „Това са деца, които не получават нужните образование и квалификация, израстват в семейства без отношение към тези ценности“, уточни тя.
Татяна Коцева посочи няколко позитивни демографски тенденции: раждаемостта в България е на средно европейско равнище, а средната продължителност на живота се покачва, което тя отчете като безспорен знак за повишено качество на живот в страната. Освен това намалява детската смъртност.
„Преминахме през една изключително ниска раждаемост през 90-те години - дъното беше 1997 г., от 2004 до 2009 г. имаше известно покачване, а последните години раждаемостта отстъпва малко назад. Очаква се през 2013 г. да имаме ниски нива на раждаемост в страната, близки до данните от 90-те години“, коментира доц. Коцева.
При 64 хил. живородени деца през 1997 година, през 2012 г. този брой е бил 69 хил. За 2013 г. няма окончателни резултати, но се очаква броят на децата да е под 65 хиляди.
05:22 | 14.09.22 г.