Заради външната финансова и икономическа несигурност българските финансови директори остават предпазливи. Ранните сигнали за възстановяване в Европейския съюз, излъчени през последното тримесечие на 2013 г., са придружени от нарастваща политическа несигурност на местно ниво, а това е оказало влияние върху нагласите на финансовите директори и върху перспективите пред местните компании.
Въпросителните пред възстановяването на световната икономика са основното предизвикателство пред финансовите мениджъри. Оптимизмът сред тях остава под напрежение. Две трети от анкетираните считат, че нивото на външната финансова и икономическа несигурност е високо или над обичайното.
Банковото финансиране остава най-предпочитаната форма за набавяне на паричен ресурс, която форма обаче все повече се приема като даденост. Финансовите мениджъри остават предпазливи по отношение на дълговото финансиране в условия на достъпен кредитен ресурс. Така охарактеризира резултатите от изследването на Deloitte относно нагласите на финансовите директори в България, сравнени с нагласите на техните колеги от Централна Европа (ЦЕ)*, Тодор Тодоров, директор „Финансово консултиране“ в Deloitte България.
„Капиталовите пазари в региона на ЦЕ, включително и в България, не са толкова развити, че да предоставят такава възможност, сравнима с тази, която дава банковата система. Тя е ангажирала много по-големи ресурси“. Така председателят на Deloitte България и лидер на Програмата за финансови директори за България Васко Райчев отговори на въпроса на Investor.bg дали банковото финансиране ще остане най-предпочитаната форма за финансиране независимо от промяната в тенденцията при цената на кредитния ресурс. „В България активите на банковата система превишават БВП на страната. Това е сравнимо и с други страни по света. Имаме банкова система, която има много по-голям потенциал като концентриран финансов ресурс, отколкото капиталовия пазар. Капитализацията на БФБ е в пъти по-малка от активите на банковата система.“
В петата поредна анкета на Deloitte се затвърждава спадът в положителните нагласи, отчетен в предходното изследване. Всеки шести финансов мениджър остава притеснен за развитието на своята компания в краткосрочен план. Индексът на доверие, който е средно претеглен с нагласите в петте икономики, съставящи около 80% от БВП на изследвания регион (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния), oбаче се покачи до рекордните 22 пункта спрямо година и половина по-рано.
Анкетата разкрива още, че съществува тенденция към повишаване на апетита за поемане на риск. Склонността към увеличаване на дела на заемните средства в структурата на баланса на компанията означава, че всяка нова инвестиция, която се прави, е индикатор за склонност към поемане на риск.
Тодор Тодоров поясни обаче, че остава скрит фактът, че мнозинството от финансовите мениджъри предпочитат да не поемат рискове. "Ограничаването на инвестициите е следствие от липса на средства или липса на нужда. Непосредствена нужда може да няма при свито потребление и наличието на свободни производствени мощности, но като цяло изглежда нагласите към поемането на рискове са доста предпазливи", сподели той.
Именно затова те са и предпазливи по отношение на дълга в условия на достъпен ресурс. Преди година и половина само 9% от тях са били склонни да увеличат дела на дълга в баланса на своята компания спрямо 21% сега. Предпазливите нагласи произлизат от обстоятелството, че близо 80% не биха се ангажирали с привличането на заемен ресурс.
Компаниите изпитват недостиг на капитал и им липсват възможности за растеж. Така накратко Райчев описа състоянието на финансите на компаниите през миналата година. „Дори и при по-лесен достъп до банкови пари, това не означава, че непременно, когато тези предпоставки са налице, то кредитът ще се увеличи. Както виждаме, той не се увеличава. Едно е да има достъп, друго е да е евтин, а третото е качеството на проектите. Банките станаха все по-взискателни, както е в период на криза.“
01:26 | 14.09.22 г.