Дискусията за бюджетния дефицит и разходите на правителството няма значение за икономиката. Значение имат стимулите за развитие на икономиката, на бизнеса. Режимите на парична политика и на валутен курс също нямат никакво значение. Те са неутрални към растежа в дългосрочен план. Възможността курсът да е константен, плаващ или регулиран от централната банка няма значение върху дългосрочния потенциал за растеж на една икономика. Това сподели подуправителят на Българска народна банка Калин Христов на конференцията на Deloitte България за нагласите на финансовите директори.
„В българската икономика няма голямо значение дали вътрешното потребление ще нарасне с 0,5 или с 0,7%, дали БВП ще се разшири с 1,5% или с 1,7%. Знаейки какво е изходното състояние, въпросът за това как се развива една икономика, е много различен от въпроса за това как расте, тъй като икономиките, когато се развиват, преминават през различни цикли“, продължи изложението си по темата „Конкурентност и растеж – ролята на банковия сектор“ централният банкер.
„Нивото на капитал в родната икономика е ниско. Кумулативният спад на растежа на инвестициите от 2008 до 2013 г. е 50%. „За да расте една икономика, трябва да развива инвестициите, но как?“, пита риторично Христов. „В страни, които са бедни (с ниско ниво на капитал и нисък БВП на глава на населението), е важно как е структурирана данъчната система, за да могат хората да спестяват, които спестявания да бъдат източник на инвестиции."
„При ниското ниво на подоходния данък и на нивото на облагане на потреблението в нашата страна хората са стимулирани да потребяват. При по-висок ДДС хората биха били стимулирани да спестяват“, описа Христов структурата на данъчната система в България, като каза, че в дългосрочен план трябва да е ясно дали тя стимулира хората да спестяват или да потребяват.
„Въведе се данък върху лихвите по срочните депозити при система, стимулираща хората да спестяват. Когато се въведе, той можеше да бъде избягван. Това доведе само до трансформация на депозитите към необлагаеми от облагаеми. Идеята спестяванията да бъдат ограничение не сработи, тъй като се промени само структурата на депозитите – от срочни към текущи“, продължи подуправителят на БНБ.
„Спестяванията преминават през фондовите пазари само на най-високото ниво на развитие на една икономика. При по-нисък риск спестяванията преминават именно през банковата система“
„Паричната политика може да влияе върху колебанието на лихвите, но не може да влияе дългосрочно върху тях. Колкото по-неразвита е една икономика, по дефиниция в нея трябва да има по-високо ниво на лихвените проценти“, коментира цената на кредита финансовият министър в служебното правителство.
Калин Христов говори за т. нар. „пряк път“, т.е. ако влезем в еврозоната, лихвите ще паднат. „Това, което сме научили от кризата в еврозоната е, че не можем да имаме ниски лихви, когато в страната има по-висок риск“, каза той.
„Другият въпрос е дали, когато се кредитира, трябва да се влияе външно на цената на кредита. В теорията и практиката това се нарича „финансова репресия“. Трябва да се гледа средата, за да се отговори на въпроса дали това има смисъл. В нашата среда отговорът е, че няма смисъл“, говори Христов за това дали лихвите по кредитите трябва да се определят институционално.
„В банковия сектор има висока свръхликвидност, но при наличието на инвестиции, тя ще спадне много бързо. Състоянието й сега създава предпоставки за внасяне на капитал в бъдеще, в дългосрочен план“, коментира Христов ликвидността на сектора.
04:37 | 14.09.22 г.