Потребителската такса при личен лекар да стане задължителна за всички граждани, а ако има освободени, тяхната такса да се поема от институцията, която ги е освободила – например НОИ, социалното министерство или други ведомства. Това е едно от предложенията на Български лекарски съюз, което организацията обяви на семинар във Велинград за проблемите в здравеопазването.
От съсловието обясниха, че таксата е важна, защото е вид доплащане за извършена дейност, защото задържа така нареченото излишно потребление на здравните услуги и наред с това е гаранция за поемане на лична отговорност към здравето. От съюза определиха намаляването на таксата за пенсионери на един лев като популистка стъпка.
От БЛС настояват за законови промени и по отношение на здравните осигуровки за тези категории лица, за които плаща държавата. Според лекарите осигуровката задължително трябва да е върху поне 450 лева. Наред с това се предлага институцията, която превежда осигуровките на съответните групи – деца, ученици, студенти, военни, социално слаби и други, да изготвя персонален регистър, който да се актуализира месечно, за да се знае коя сума за кого се заплаща.
Лекарското съсловие предлага също така от основния пакет услуги, които плаща здравната каса, да отпадне неотложната медицинска помощ. Предлага се тя да се поеме от държавата или да се финансира чрез спешната медицинска помощ. „Личните лекари категорично отказват 24-часово разположение”, каза Д-р Димитър Петров, главен експерт в БЛС.
От основния пакет на касата да отпадне и медицинската експертиза, предлага съсловието. Аргументът е, че това не е лечебна дейност, а покрай нея се разходват много средства от касата, или реално от вноските на здравно осигурените.
След като ин витро процедурите и ваксините от началото на годината се заплащат от Министерство на здравеопазването, лекарите предлагат държавна грижа да станат и редките заболявания.
Друго предложение е да се регламентира здравноосигурителната карта вместо здравна книжка, която да служи за достъп до системата. Според лекарите книжките не изпълняват необходимите контролни функции, които биха осигурили здравноосигурителни карти. Те биха давали информация за това в кой момент кой за какво се лекува, обясни и председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Според него причината да липсва воля за въвеждането на картите е фактът, че ще излязат на светло поне 300 хиляди души, за които ще трябва да плаща държавата. А това са поне 100 милиона лева допълнително, каза той.
След исканите промени е Националният рамков договор да се подписва веднъж на три години с ежегодно подписване на анекси за цените и обемите на медицинските дейности.
00:04 | 14.09.22 г.