BMI прогнозира ускорение на икономическия ръст на България

Икономическият растеж на България ще се ускори през второто тримесечие на годината с оглед по-високи публични разходи и повишение на българския износ, прогнозира анализаторската компания Business Monitor International (BMI). 

Според BMI текущата сметка на България ще остане на излишък в обозримото бъдеще, благодарение на по-силния износ на промишлени стоки за Европа и перспективата на нарастващите парични потоци след вдигнатите преди години ограничения за пътуване в ЕС, информира БНР.

Анализаторската компания направи възходяща ревизия на прогнозите си за излишъка по текущата сметка на България до излишък в размер на 2,1% от БВП през 2014 г. (от предишни очаквания за излишък от 0,7%) и 1,6% от БВП за 2015 г. (от предишна прогноза за излишък от 0,5%).

Тъй като икономическият растеж в България изглежда ще се ускори през следващите тримесечия, настоящите прогнози за текущата сметка на страната може би подценяват перспективите за по-силно вътрешно търсене и по-висок растеж на вноса през 2014 г. и през 2015 г., уточняват от BMI.

Повишаващите се политически рискове в страната обаче ще доведат до забавяне на дълготрайните бизнес инвестиции и до ограничаване на потребителските разходи, алармират анализаторите. 

Business Monitor International отбелязва, че краткосрочните рискове пред България са в неблагоприятна посока, като се има предвид възможността за нови предсрочни избори в страната през настоящата година и с оглед продължаващата законодателна безизходица.

Ръст на икономиката от 1% за 2014 г., прогнозира икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.  Пред Investor.bg той обясни, че теоретично има възможност за по-висок ръст през втората половина на годината, но това зависи от политическата и социална стабилност.

Неговата прогноза се различава от заложения в бюджета ръст от 1,8% за тази година, както и от есенните прогнози на ЕК, според които икономиката на България ще постигне увеличение от 1,5 на сто през годината. 

Според Стайков дългосрочните инвестиции ще се отлагат, докато не се види трайно подобряване в работата на изпълнителната и законодаталната власт. "Подкрепа за растежа може да има и в резултат на по-висока икономическа активност в ЕС, но там също са налице сериозни рискове - високо ниво на публична задлъжнялост, които не бива да се подминават с лека ръка", каза икономистът.

Той обясни, че сравнително високият ръст, на който се радваше българската икономика до 2008 г., се дължи на износ и инвестиции, а не на потребление. През периода на възстановяване след 2009 г. двигателят също е бил износът.

"Не може да се разчита на държавата да харчи повече, за да стимули по-бързо възстановяване или висок икономически растеж след това. Необходими са инвестиции и добри условия за правене на бизнес", категоричен е Стайков.

Според него най-голямата помощ в тази посока би била политическа стабилност и премахване на редица пречки, с които частният сектор е принуден да се съобразява.