Оказа се, че в България изграждането на ядрена електроцентрала, при всичките съмнителни ползи за обществото, може да става с партийно (конгресно) решение, пише в свой анализ Георги Босев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
„Едва ли има много страни в света, освен Северна Корея например, които могат да допуснат това“, посочва икономистът и посочва, че в момента мандатоносителят БСП изчаква решението на Арбитражния съд по проекта, несигурен в реакцията на партньорите си от ДПС.
В същото време пък от АБВ правят опити да си осигурят подкрепата на ГЕРБ, посочвайки мотива „да спасим милиарда“ и за изпълнение на решението на Конгреса на БСП от миналата година.
„Да предположим, че се яви мечтаният частен инвеститор - бъдете сигурни, че който и да е той, зад него ще наднича Росатом, и изгради централата“, коментира още Босев и добавя, че Свързването ú обаче според чл. 87 на Закона за енергетиката е задължение на оператора на електропреносната мрежа.
Това ще изисква значителни инвестиции за изграждане на няколко електропровода 400 kV до подстанциите „Царевец” и „Мизия”, за преконфигуриране на мрежата 400 kV посредством свързване на подстанциите „Царевец” и „Пловдив”, за релейни защити и противоаварийна автоматика, диспечинг и други дейности, оценени от ЕСО на 1,05 милиарда лева, без оскъпяването и лихвите по кредитите.
Ако се направи обратната сметка – 2000 MW с използваемост 7500 часа ще произвеждат 15 TWh електроенергия годишно; при 100% реализиран износ и 6,91 лв/MWh такса за достъп и пренос, ЕСО и НЕК ще получават срещу услугата 103,7 млн. лева годишно, от които най-малко 70% ще отиват за погасяване на кредитите за инвестицията.
Очевидно е, че нито ЕСО, нито НЕК ще имат полза от АЕЦ „Белене”, изградена като частна инициатива за производство на електроенергия изключително за износ.
Изводът е очевиден – ЕСО и НЕК ще бъдат по принуда бизнес партньор на частната АЕЦ „Белене”, но никой (имайте предвид лобистите и конгреса на БСП) не се съобразява с техните интереси, които са интереси на българското общество. Не е за изключване и вариантът, при който „инвеститорът” да поиска статут на транзитиращ електроенергията, в който случай такса за пренос не се дължи.
Остава открит и въпросът на чия територия ще се складират радиоактивните отпадъци; според действащото законодателство в ЕС – на територията на България. И тук възниква другият, не по-маловажен от икономическата полза въпрос – съгласно ли е българското общество да понесе рисковете от работата на една нова частна ядрена електроцентрала в продължение на минимум 50 години?
Сергей Станишев каза преди няколко дни, че за него нищо не стои по-високо от БСП и то е очевидно, щом конгресът на БСП решава вместо всички българи и смея да твърдя против техния интерес жизнено важния въпрос за нова ядрена мощност.
БСП, АТАКА, сега и АБВ трябва да разберат, че временното благополучие на един регион на България и получената срещу това индулгенция за партиите им може да стане причина за продължаване на немотията и увеличаване на риска за всички български граждани десетилетия напред.
А ако само за 3 000 - 4 000 работни места при строителството и 500-800 при обслужването на АЕЦ „Белене” трябва да изхарчим още над един милиард лева и да поемем нови рискове, ще повторя: по-добре е да строим пирамиди, хем е по-евтино и по-безопасно, а и някой лев може да вземем от туристите, които обичат да се наслаждават на човешката (партийната) алчност и глупост.