Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

„Тригорци Г6“ е най-ефективният вятърен парк в България, показват изчисления на Investor.bg на база официалните данни за произведената електроенергия от вятър през 2013 г. Изследването обхваща всички 175 вятърни паркове в България (вижте Таблица 1 под статията).

Паркът е собственост на Виндферм Балчик 4 ООД и има една вятърна турбина с мощност 2 MW в с. Тригоци, общ. Балчик. Паркът е произвел общо 6 547 MWh през 2013 г., или по 3 274 MWh на инсталирана мощност от 1 MW.

Ефективността му е 3 пъти по-голяма от средната производителност на ветропарковете в областите Бургас (1 005 MWh през 2013 г. на един инсталиран мегават мощност) и Ямбол (едва 907 MWh на 1 MW инсталирана мощност).

Изследването на Investor.bg показа, че има много вятърни паркове, които са строени на неправилно място, с неправилна турбина и резултатите са слабо производство на електроенергия. Например ветропарковете в община Стралджа (между Ямбол и Сливен) са 6 пъти по-неефективни (едва 546 MWh през 2013 г. на инсталирана мощност от 1 мегават) от някои паркове в Добруджа.

В Таблици 2 и 3 под статията е поместена средната производителност на ветропарковете по области и общини.

При фотоволтаичните паркове трудно може да объркате локацията, тъй като слънчевата радиация може да варира с най-много 30% между най-слънчевото място в България и неговата притовоположност.

При вятъра разликата между енергийният потенциал на най-ветровитото и най-тихото място може да е над 100 пъти.

Тъй като енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен с увеличаване на скоростта му, разликата между енергийния потенциал на локация със средна скорост на вятъра от 2 м/с и на такава със средна скорост 10 м/с не е 5 пъти, а 125 пъти (5*5*5).

Затова не е учудващо, че има фрапиращи разлики между ефективността на най-добрите и най-слабите вятърни паркове у нас.

Някой от 175-те вятърни паркове у нас представляват една перка, а други като най-големия парк у нас „Свети Никола“ са съставени от 52 перки.

Общото производство от вятърни електроцентрали през 2013 г. е било 1 372 GWh (гигават часа) от общо 678,52 MW инсталирани мощности. Средното производство на един инсталиран мегават е било 2 023 MWh, което означава, че вятърните паркове са работили 2 023 часа на пълна мощност, което при 8 760 часа в годината прави натоварване от 23%. Мощността на ветрогенераторите е при определена скорост на вятъра, като на всяка перка е различно при каква скорост на вятъра е максималната й мощност. Например генераторите на вятърния парк Ветроком са с максимална мощност 2,5 MW, която се постига при скорост на вятъра от 13 метра в секунда. Перката започва да се върти при скорост на вятъра от 4 м/с, но при тази скорост тя произвежда съвсем малко енергия, а именно само 3% от потенциалните 2,5 MW (тоест 0,075 MW). Причината е, че енергията на вятъра се увеличава на 3-та степен и разликата от 4 м/с до 13 м/с е не 3,25, а 3,25 на трета степен - 34, тоест произведената електроенергия при 4 м/с е 34 пъти по-малко, отколкото при 13 м/с.

Затова често вятърните перки се въртят само за радост на собственика и страничния наблюдател, без реално да произвеждат енергия. Над 13 м/с перките на Ветроком не увеличават мощността си от посочените 2,5 MW, а постепенно биват ограничавани и дори изключвани при скорост на вятъра от 25 м/с, с цел да бъдат запазени от унищожение. Перките на Ветроком, произведени от Fuhrlander GmbH Германия, са проектирани да издържат 3 секунди при скорост на вятъра от 59,5 м/с (214 км/ч), след които перката ще е отлетяла.

Затова за разлика от ТЕЦ с мощност 2,5 MW, където може да се достигне 100% натоварване през годината (тоест 2,5 MW по 8 760 часа в годината общо производство от 21 900 MWh през годината), при вятърните паркове горивото (вятърът) не може да се подава постоянно, защото това зависи от природата. Затова натоварването на вятърния генератор не може да е на 100%, а както с българските паркове през 2013 г. само 23%, или 2 023 часа на пълна мощност (всъщност перките са работили повече часове, но на непълна мощност, тоест при слаб вятър).

Средната производителност в България е добра на фона на световните тенденции по данни за 2012 г.

Изключително високата средна производителност в Канада не е учудваща поради многото зони със средна скорост на вятъра от над 9 метра в секунда на височина от 50 метра над земното ниво. Най-добрите локации обаче са на 1 000 до 1 500 км. от населените райони на Канада. За сравнение в Добруджа скоростта на вятъра е между 6 и 7 метра в секунда, като само на вр. Мургаш и вр. Ботев е 10 м/с.