Парламентарната комисия по труда и социалната политика отхвърли разглеждания на първо четене законопроект на „Атака“ за промени в Кодекса на труда.
Промените предвиждат задължително изплащане на 100% на заработените от работниците заплати и разширяване на кръга на лицата, които носят отговорност за изплащане на възнагражденията. Освен работодателя, както е в момента, промяната залага отговорност за съдружници, акционери, управителни и контролни органи. Промените предвиждат още собствениците на фирми да бъдат солидарно отговорни наред с длъжностните лица за забавени или неполучени в пълен размер заплати.
На вчерашния тристранен съвет работодателите възразиха категорично срещу промените.
Магдалена Ташева защити поправките, като заяви, че 2,5 млн. българи работят в чужбина, а 2,2 млн. - в България. „Повече от половината трудоспособно население е изгонено. Трудовото възнаграждение често е единствен източник за съществуване на хората на наемния труд. Те трябва да имат реални гаранции, че когато изпълняват съвестно трудовите си задължения, ще си получат заплатите“, аргументира се тя.
Ташева посочи, че за 2013 г. неизплатените заплати в България са за 69 млн. лв. Тя даде конкретни примери за неизплащане на заплатите, като посочи проблемите с възнагражденията в „Ремотекс“, ОЦК-Кърджали и „Бургаски корабостроителници“.
Сегашната уредба допуска работникът, който не си е получавал заплатата в реален размер, да си търси парите по съдебен път. Когато спечелят делата, работниците констатират, че всички активи на предприятието са прехвърлени на фирма, с която работникът няма трудов договор и трябва да се заведе ново дело. Така минават години, посочи депутатът.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов подкрепи по принцип търсенето на механизъм, който да гарантира изплащането на заплати. Текстовете обаче имали нужда от прецизиране, защото в този вид създават проблеми. Ако в общинска фирма не се изплащат заплати, как ще отговаря общината и с кое имущество, даде пример Адемов.
Според него въпросът с неплащането на заплати трябва да се реши с комплексен подход, защото сега предложените мерки противоречат на други закони.
Депутатът Антон Кутев също одобри намеренията на „Атака“ и част от предложените текстове, но заяви, че са необходими комплексни действия.
Чавдар Христов от КНСБ каза, че проблемът с неизплатените и несъбираеми заплати трайно присъства в обществения живот от 20 г., а кризата е засилила проблема. Синдикатът като цяло подкрепя проекта, но имаме някои резерви, обясни Христов.
Според него привличането на собствениците към отговорност не противоречи на Конституцията, също и предложението да се дължат 100% от заплатите, а не 60%. Интересите на част от бизнеса ще бъдат засегнати, но проблемът е нетърпим, каза синдикалистът.
Магдалена Ташева обясни по повод критиките на работодателите към проекта – как промените ще изгонят инвеститорите, че бизнесът може да напусне страната, но никоя друга държава няма да допусне с години работниците да не получават 40% от възнагражденията си. Ако трябва да избирам кой да напусне страната – народът или индустриалците, предпочитам народа, каза тя.
Депутатите от комисията обявиха текстовете за неработещи, въпреки добрите намерения и отхвърлиха проекта, като всички гласуваха „въздържал се“.
Депутатите подкрепиха внесения от Министерски съвет проект за изменение на Кодекса на труда, който регламентира договора за стажуване като особен вид трудов договор, подпомагащ прехода от образование и обучение към заетост.