Потреблението на енергия в България расте непрекъснато в периода 2009 - 2011 година, показва проучване на Световната банка. За разлика от нас във водещите европейски икономики трендът е надолу.
Едно от обясненията дава британското издание The Telegraph – "умните" електромери. До 2020 година 80% от всички електромери в ЕС трябва да са от ново поколение, което ще даде по-ясна информация колко енергия потребяваме, а и самото управление на енергийната система – по-лесно, припомнят още от изданието.
От финансова гледна точка умните електромери намаляват разходите за отчет, защото предават данните за консумацията в реално време. Самите потребители пък могат по-стриктно да следят потреблението и така да намалят разходите си.
С помощта на интернет тези данни ще са достъпни навсякъде и по всяко време. С помощта на интернет скоро ще може да бъде управлявана не само консумацията на електричество, а и целият дом ще бъде „атакуван“ от иновации и нови технологии. Отоплението ще бъде управлявано от смартфона, който ще изпрати и връзките с ключове в историята, защото ще може да отваря и входната врата.
Умните мрежи напредват с все по-бързи темпове в ЕС. По данни от проучване на Европейската комисия в периода 2008 – 2010 година за въвеждането на умни електромери са били инвестирани годишно по 200 млн. евро. От 2011 година досега обаче сумите растат до 500 млн. евро. Водещите страни са Великобритания, Франция, Германия и Италия и като цяло „старите“ членове на ЕС. Общо инвестициите досега в тази насока са в рамките на 1,8 млрд. евро.
У нас обаче всичко това звучи като научна фантастика и все още се водят спорове либерализацията на пазара ще доведе ли до по-ниски цени на електричеството и нужни ли са ни въобще умни електромери. От Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) признават, че трудно може да се направи анализ на икономическата целесъобразност за въведените нови електромери.
Причината са големите разходи
От данните на електроразпределителните дружества е видно, че за да изпълни европейската директива, е необходимо инвестирането на 377 млн. лева.
От друга страна ДКЕВР оряза още капиталовите разходи на всички ЕРП-та с последното решение за намаляване на цената на електричеството и това прави по-трудно осъществимо въвеждането на иновации в сектора.
Досега например дружеството ЧЕЗ е инвестирало 5,2 млн. лева в поставянето на "умни" измервателни уреди и това действително е намалило разходите за отчет и загубите и е повишило събираемостта на задълженията, отбелязват от компанията в своя доклад към ДКЕВР по казуса. Въпреки добрите резултати, инвестицията е сериозна, а приходите са по-малки от разходите и ще има увеличение на цената на тока, прогнозират от ЧЕЗ.
От „Енерго – Про“ са инвестирали 31 млн. лева в тези измервателни уреди. За да бъдат изпълнени изискванията в европейското законодателство, ще трябва да вложи още 260 млн. лева.
От ДКЕВР също отчитат високата цена за въвеждането на умни мрежи и препоръката е именно да се търси външно финансиране и европейски програми.