Липсата на финансови средства е в основата на бавното модернизиране на млечните ферми у нас. В същото време обаче малките животновъди рядко участват по мерките на оперативните програми за европейски субсидии, за да покрият европейските изисквания.
Малките ферми почти не получават кредитиране от банките, защото няма какво да ипотекират, а със собствени средства бавно се строят нови помещения или се закупува необходимото оборудване, коментираха животновъди по време на представянето на изпълнението на трансграничния проект „Екомилк 208“.
Целта на този проект е да укрепи капацитета на млекопроизводителите и млекопреработвателите от България и Сърбия. Проектът е получил европейско финансиране чрез Програмата за трансгранично сътрудничество.
Фокусът е бил насочен именно към фермите от втора и трета категория, които не изпълняват европейските изисквания. Финансовите механизми за тях се използват ограничено, отбеляза Юлия Григорова от Фондацията „Д-р Стамен Григоров“, която е партньор при изпълнението на този проект.
Тя препоръча държавата да даде повече свобода общините да подкрепят селското стопанство и основно животновъдството. Такава например е ситуацията в Сърбия – субсидиите се плащат от общините, като в много случаи фермерите се финансират предварително, а после изплащат задълженията си с получената продукция. При теглене на кредити за развитие на производството животновъдите плащат само главницата, а общините изплащат лихвите.
Григорова обясни, че наблюденията по проекта у нас пък са показали по-слаба подкрепа от страна на общините. Общински земи например често са давани под наем на хора без животни, а в същото време животновъдите не могат да осигуряват храна на животните.
„В Сърбия 80% от фермерите сами подготвят фуражите си и не използват смески. Това прави животновъдството екологично съобразно“, допълни още тя.
Предупрежденията на фондацията са, че ако не бъде обърнато внимание на малките ферми, след години в България ще бъде внасяна вече не само суровина за производството, а и директно кисело мляко от съседните страни.
От българска страна партньори в проекта Екомилк 208 са още община Трън, а от сръбска – община Ниш и Клъстер „Сирене – юг“.
Кметът на община Трън Станислава Алексиева коментира благотворното въздействие на проекта и посочи, че той дава възможност на младите хора в общината да започнат собствен бизнес. Тя обаче коментира, че животновъдите рядко кандидатстват за европейски средства. Основно мерките по оперативните програми се използват от картофопроизводителите и зърнопроизводителите, обясни още Алексиева.
Започва работа и по създаването на Трансграничен клъстер в млечния бранш, стана ясно още по време на пресконференцията в БТА. Новият клъстър ще затвори веригата фермер – млекопреработвател – търговец – потребител и турист, обясни още Юлия Григорова.
Един добре премислен туристически продукт може да помогне за развитието на малките млечни ферми, обединиха се около идеята участниците в пресконференцията.
15:31 | 11.09.22 г.