Очаква се към 2020 година ученето през целия живот да се превърне в реалност за всички български граждани. Конкретни резултати се очакват при повишаването дела на обхванатите в предучилищно възпитание. Те трябва да нараснат от 87,8% през 2012 година на 90% през 2020 година.
Това е записано в приетата от правителството Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г., съобщават от пресцентъра на кабинета.
Сред заложените цели е намаляването на преждевременно напусналите образователната система от 12,5% на под 11%, както и намаляване дела на четвъртокласниците със слаби постижения при външното оценяване.
До 2020 година ще се цели и увеличаването дела на завършилите висше образование, както и на придобилите степен на професионална квалификация в областите „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство”.
Финансирането на стратегията ще се осъществява със средства на държавния бюджет, на европейските фондове и програмата на Европейския съюз „Еразъм+“, както и чрез дарения, спонсорство и други източници.
Стратегията включва всички области на ученето и е адресирана до предучилищното възпитание, общото училищно образование, професионалното обучение, висшето образование, продължаващото обучение за възрастни, валидирането на резултати от неформално обучение и самостоятелно учене.
Сред целите на националната политика за развитие до 2020 г. са високото ниво на знанията, възможността за иновации, адаптивността спрямо промените в естеството на работата и пълното социално включване.
„Необходимо е образованието да отговаря на потребностите на бизнеса и на икономиката“, подчерта министър Клисарова след правителственото заседание. Тя акцентира, че бързото развитие на технологиите води до нужда от нови професии, умения и възможности.
Министърът цитира данни на НСИ, според които през 2012 г. само 1,5% от населението на възраст между 25 и 64 години е участвало в т.н. формално и неформално образование и е използвало възможността за учене през целия живот. За сравнение – в развити европейски страни този процент варира между 10% до 18%, а при някои достига дори 30%. „Чрез тази Стратегия ще успеем да намалим негативните резултати и ще постигнем по- качествена и ефективна национална система за образование и обучение не само на учениците, а и на възрастните хора“, каза министърът, цитирана от пресцентъра на кабинета.
Клисарова изтъкна четирите основни принципа, на които е основана Националната стратегия. На първо място - прилагането на образователен подход, който подпомага развитието на всички учещи, допринася за изграждането на мислещи, можещи и инициативни личности. Вторият принцип се отнася до повишаване на качеството на образованието и обучението. На трето място министърът посочи осигуряването на образователна среда с равнопоставен достъп до учене през целия живот за активно социално включване на всички граждани. Четвъртият принцип е свързан със стимулирането на образованието и обучението съобразно потребностите на икономиката и промените на пазара на труда.
Ще бъде създаден Национален съвет за учене през целия живот, който ежегодно ще изработва планове за действие и изпълнение на стратегията. Ще се извършва и годишен мониторинг за определяне степента на изпълнение и проследяване на ефективността. Предвижда се и план за взаимодействие, тъй като в стратегията участват както други министерства, освен МОН, така и неправителствени организации. В Националния съвет ще има представители на правителствени, неправителствени организации, работодатели, образователни центрове.
На въпрос какви специалисти се търсят на пазара Клисарова каза, че е възложено такова проучване да се направи по региони. Като цяло тя отбеляза, че има недостиг на лекари, на инженери, на асансьорни техници, заварчици и стругари.
* Допълнена с позицията на министър Анелия Клисарова
05:19 | 13.09.22 г.