Министърът на външните работи Кристиан Вигенин прогнозира негативно и дискриминационно отношение от страна на британския бизнес към българите след 1 януари 2014 година, когато трудовият пазар в Европейския съюз (ЕС) трябва да се отвори изцяло за наши и румънски граждани. Вигенин изрази скептицизъм за бъдещите разговори на външното ни министерство с Великобритания с цел да смекчим негативизма за българите, избрали да работят и учат на Острова.
Външният министър бе поканен да коментира отложеното си посещение на Острова, където трябваше да проведе разговори на високо равнище, част от които засягащи емиграцията.
"Има една цялостна тенденция към нарастване на евроскептицизма и ксенофобията в Европа. Великобритания е една от страните, в която има една крайна партия - тази на Найджъл Фараж, която успя, експлоатирайки темата с имигрантите, да натрупа популярност. Подкрепен от не малко жълти медии, създадоха една необоснована истерия в гражданите на Великобритания и им внедри страхове. Жертва на тази кампания бяха българите и румънците", обясни подробно той пред bTV.
По думите му на този етап всички аргументи, които страната ни се опитва да постави в защита на гражданите ни, които в момента живеят във Великобритания, не са чути и няма изглед да бъдат.
"Българите не са просяци във Великобритания. Те не експлоатират социалната система. Те допринасят с осигуровките, които плащат, много повече, отколкото получават. В голямата си част са високо образовани с добре платена работа. А тези, които не са образовани, получават малко пари в нискоквалифицирани сектори, които британците не желаят да заемат. Това често е тежък физически труд", допълни външният министър.
По отношение на появилите се сигнали за засилващо се дискриминационно отношение към България, за спрени заеми на студенти и уволнени работници в страната той изтъкна, че негативната кампания срещу държавата ни продължава.
"Британското правителство се наложи да отговори на тази кампания. Бяха първо анонсирани, а сега предложени мерки. Някои от тях са абсолютно легитимни, свързани със социалната им система. Други, по начина, по който са предложени, можем да съдим дали са дискриминационни", допълни той.
Според него всичките негативни твърдения за нашите граждани допълнително насаждат отрицателно отношение към тях, което скоро може да прерасне и в дискриминация от страна на британския бизнес към българите.
"Трябва да се опитаме да намерим разумен изход от тази ситуация", категоричен бе той.