КНСБ: Има риск от сериозно изтичане на IT специалисти след 2014 г.

През 2014 година, след като паднат ограниченията за пазара на труда в рамките на Европейския съюз, се очаква покачване на нетната имиграция на български и румънски граждани в Германия от 100 хиляди до 180 хиляди души.

Като процент, обаче, българите ще бъдат далеч по-малко, което едва ли ще има значимо отражение на пазара на труда на многомилионна Германия. За България обаче има опасност за изтичане на квалифицирани работници, особено в проспериращи сектори, като IT-секторът. 

Относителният дял на хората в трудоспособна възраст, които ще се отправят към Германия, се очаква да бъде между 60-70% от имигрантите от двете страни.

Данните съобщи Пламен Димитров от КНСБ на кръгла маса на тема „Правата на българите на пазара на труда в Германия” в рамките на проучване, изготвено по проект „Справедлива мобилност”, реализиран от двата национално представителни синдиката в България КНСБ и КТ „Подкрепа” и Обединението на германските профсъюзи (DGB), съобщават от КНСБ.

Очаква се покачване на предлагането на работна сила в размер на 60 хил. до 120 хил. души на година. Това следва да не се разбира като прогноза, а като сценарий за миграционните процеси. 

Броят на българските граждани, упражняващи заетост, подлежаща на задължително социално осигуряване и на минимално заплащане (Minijob), през  септември 2013 г. е бил 41 310 души (предварителни данни), а тези получаващи минимално заплащане (Minijob) са възлизали на  6 757 през септември 2013 г. ( предварителни данни).

Няма обобщени статистически данни за броя на самонаетите лица - български граждани. Регистрацията им се извършва от съответните служби в отделните градове. Съществува тенденция на нарастване  в последните години, поради ограничения достъп до пазара на труда.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров изрази притеснение, че след като паднат ограниченията за пазара на труда в рамките на ЕС, ще е налице изтичане на квалифицирани работници, особено в най-проспериращите сектори, какъвто е секторът на информационните технологии, поради голямата разлика в заплащането.

Според КНСБ драматично ниските доходи на българите, които упражняват труд в България, обаче, продължава да бъде основен проблем, който ни поставя пред заплаха от изтичане на много квалифицирани кадри.

Очакването на министър Хасан Адемов е, че няма да има толкова голямо изтичане на квалифицирани кадри, тъй като по негово мнение тези, които са искали, вече са се ориентирали и работят извън България. Според данните, които той представи пред участниците в кръглата маса, от заетите българи на германския пазар на труда 22% са високо квалифицираните, а 46% са тези с относително по-ниска квалификация.

Опитът от предишното разширяване на ЕС показва, че след пълното отпадане на ограниченията, постепенно следва да се предполага нормализиране на структурата на заетостта. Делът на задължително социално осигурените лица и заетите на минимално заплащане следва да се повишава значително, а този на заетите в селското стопанство, сезонните работници и самонаетите лица - да намалее осезaемо.

Очаква се покачване и на броя на командированите работници, особено с защитените до момента области на услугите.

Рискове за пазара на труда  биха съществували само тогава, когато би се достигнало до значителни  деформации в условията на конкурентност. Такъв би могъл да бъде случаят,  при който не се спазват стандартите за минимално заплащане и социалните стандарти при командироване на работници.

Въпросът за покачване на нивото на безработица сред българите и румънците през следващата година, както и на броя на получаващите социално подпомагане, остава открит - съществуват възможности за повишаване на този брой, но същевременно  и такива за създаване на нова заетост, заключава проучването.