УниКредит Булбанк: Икономиката ще продължи да се възстановява бавно през 2014 г.

Икономически растеж 

БВП се забави до едва 0,5% очакван ръст за цялата 2013 г., което е и най-ниската стойност за последните три години. Политическата нестабилност, на която бяхме свидетели през по-голямата част от отминаващата 2013 г., е сред факторите, които тежаха на темповете на възстановяване на икономическата активност и заетостта, посочва Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. Режимът на прекалено строги фискални икономии от 2012 г., от друга страна, повлия негативно на възстановяването на вътрешното търсене през първите месеци на 2013 г. След това постепенно станахме свидетели на завой към по-малко рестриктивна фискална политика, което с известно забавяне оказа ефект и на БВП през втората половина на 2013 г.

През следващата година икономиката се очаква да продължи бавно да се възстановява, постигайки подобрение на реалния темп на растеж на БВП до 1,5%. В краткосрочен план обаче значимо ускоряване на растежа все още не може да се очаква, като процесът на възстановяване ще продължи да разчита почти изцяло на по-силното търсене на български стоки в основните ни търговски партньори.

Износ

Възстановяването на износа, което наблюдавахме през настоящата година, ще се пренесе и през 2014 г., когато очакваме икономическия растеж в 18 от 20-те най-важни експортни дестинации за българската икономика да се ускори. Това ще бъде и първата година от началото на глобалната финансова и икономическа криза, в която трите най-големи развити икономики – САЩ, ЕС и Япония, ще отчетат растеж едновременно.

Това ще способства за увеличаване на световната търговия и за консолидиране и разширяване на базата на растеж на глобалната икономика, която в последните три години разчиташе най-вече на растежа на икономиките на развиващите се страни. Очакваме доброто усвояване на средства от ЕС да продължи да предоставя стимули за възстановяване на инвестициите през 2014 г.

През последните години България не беше сред развиващите се пазари, които спечелиха много от политиката на количествени улеснения, следвана от централните банки на най-големите развити икономики. По този начин България ще бъде по-малко засегната от усилване на изходящите капиталови потоци, когато централните банки на развитите икономики започнат да изтеглят ликвидност от пазарите и да нормализират лихвената си политика. В България цената и достъпът до кредит ще продължат да зависят по-скоро от специфични за страната вътрешни фактори. А по отношение на лихвите очакванията са те да продължат да пълзят надолу и през 2014 г.

Възстановяването на инвестициите и индивидуално потребление ще продължи да изостава, докато политическата нестабилност ще добавя към усещането за несигурност и ще увеличава времето, в което компаниите ще се въздържат от започване на нови големи проекти и увеличаване на броя на наетите.

Състоянието на пазара на труда и на недвижимите имоти продължава да кара домакинствата да се чувстват несигурни и да ограничават разходите си за големи покупки, като насочват немалка част от разполагаемия си доход към трупане на нови спестявания или редуциране на дълг. Търсенето на кредити остава ограничено до експортно ориентираните производства и кредита, съпътстващ усвояването на средства от ЕС. След като бюджетният дефицит вече беше увеличен до 2% от БВП през 2013 г., свободното пространство за допълнителни фискални стимули намаля съществено. По важното е, че качеството на фискалните разходи остава проблем, който допълнително ограничава вероятността да видим някакви значими стимули за растежа на БВП през 2014 г.

Пазар на труда

Пазарът на труда отчете поредица от смесени данни през отминаващата 2013 г. Безработицата се повиши до най-високата си стойност за  последните повече от десет години, като младежката и дългосрочната безработица останаха на опасно високи нива. В същото време заетостта показа знаци на известно, макар и колебливо стабилизиране, докато коефициентът на активност, който измерва дела на населението, което работи или търси активно работа, продължи да се подобрява. Реалният разполагаем доход на домакинствата продължи да нараства, като допринесе за потока от положителни новини, въпреки че е трудно да се обясни двуцифреният ръст на доходите от работна заплата и особено на така наречените други доходи.

Тези данни показват, че най-лошото вече е зад нас и заетостта ще започне постепенно да възвръща позициите, загубени по време на кризисните години. Все пак убедителното възстановяване на пазара на труда ще бъде много бавен процес. Това е не само защото една немалка част от причините за слабостта на пазара на труда са структурни, което се вижда от твърде високите стойности на младежката и дългосрочната безработица, но и защото в краткосрочен план няма причини да очакваме значимо ускоряване на растежа на БВП. Продължаващото политическо напрежение е друга пречка за възстановяването на пазара на труда в краткосрочен план, тъй като прави компаниите предпазливи, което, от своя страна, тежи на решенията за назначаване на нов персонал. Всичко това, като че ли се потвърждава и от очакванията на бизнеса и домакинствата за заетостта, които въпреки че отчетоха известно подобрение в хода на 2013 г., остават далеч от отбелязване на стабилен ръст на броя на заетите.