2013 година скоро ще бъде история. Вижте какво се случи през последните 12 месеца в специалната селекция на Investor.bg Бизнесът 2013. Предлагаме Ви поглед върху най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот на България и света. От 2009 година вече няколко правителства рисуват с ярки краски диверсификацията на газовите доставки за България. Тогава един епизод от газовата "война" между Украйна и Русия остави без природен газ голяма част от Европа. Сред най-големите потърпевши се оказаха страните от бившия социалистически блок, сред които и България, която получава 100% от газовите си доставки по трасето от Украйна.
Схемите, които чертаха и за които продължават да настояват управляващите, минават през изграждане на газови връзки със съседните държави и газопроводи, преминаващи през територията на страната. Но макар и всички енергийни министри досега да уверяват, че газовите връзки са приоритет за страната ни, вече пета година плановете не са реализирани.
Според всички обещания 2013 трябваше да бъде годината на газовите връзки – през тази година трябваше да бъде изградена румънската връзка, да започне тази с Гърция и Турция, както и да се постигне сериозен напредък по отношение на сръбската връзка.
На този етап най-напреднала е връзката с газопреносната мрежа на Румъния. Проблемът там обаче е, че тя не разнообразява пътищата на природния газ, тъй като потокът на тръбата е в посока от България към Румъния. За да бъде обърната посоката е необходимо на румънска територия да бъде изградена компресорна станция, а на този етап Букурещ не планира изграждане на това съоръжение. Със Сърбия нещата опират до избор на проектант, а очакванията са, че връзка ще заработи през 2017 година. Тази интерконекторна връзка обаче е сред най-важните, защото ще даде достъп на българската мрежа до газовия хъб в Баумгартен. В началото на годината тя беше обявена и за обект с национално значение, което не само подсказва важността на проекта, но и облекчава процедурите по проектиране и изграждане.
Nabucco – има такава опера
Истинска диверсификация - и на трасето, и на източника на суровина, би донесъл газопроводът Nabucco. Проектът обаче е на път да приключи безславно след като не успя да намери суровина и да се справи с конкуренцията на Трансадриатическия газопровод (TAP).
През лятото консорциумът „Шах Дениз II” съобщиха официално, че газът от тяхното находище ще стигне Европа през TAP и по този начин заобикаля територията на България.
Дори и това положение обаче азербайджанският газ не е недостижим за България. По споразумението с „Шах Дениз ІІ“ се предвижда разклонение на към Солун и Комотини. Целта е да се повиши капацитетът на газопровода с руски газ, идващ от „Син поток“.
Така отново се възражда въпросът за интерконекторната връзка с Гърция (между Стара Загора и Комотини), през която ще можем да получим газ от „Шах Дениз ІІ“.
Що се отнася до Nabucco обаче засега си остава само опера от Верди. Всъщност газопроводът беше кръстен именно на това музикално произведение, чийто въодушевен хор са слушали учредителите при свое посещение във Виенската опера през 2002 година.
Спасителят с газа
Провалът на Nabucco направи важен друг газопровод – „Южен поток”. Тръбата, минаваща по дъното на Черно море, разнообразява маршрутите, но не и източниците на природен газ. По газопровода ще идва газ от „Газпром”. Работата по проекта напредва, въпреки появилите се изневиделица спънки.
00:57 | 11.09.22 г.