Тони Баждаров е предприемач с 22-годишен опит в търговията. Бизнес интересите му основно са насочени към производството на детски играчки и пeлети, като клиентите му са изцяло чужди компании, опериращи на пазарите в Европа и света. Има натрупан опит и в сферата на медиите, бидейки за известен период през миналото десетилетие част от управата на кабелна телевизия. Бивш общински съветник в Пазарджик в периода 2003-2007 г.
Баждаров е един от най-яростните защитници в социалните медии на въвеждането на безусловен базов доход (ББД). Разговаряхме с него относно концепцията, възможностите, които тя предоставя и доколко е идеите му са приложими на практика.
– Г-н Баждаров, редно е в началото да поставим рамки на концепцията ви. Какво точно представлява ББД?
ББД от една страна е спасителен пояс за всички хора. Ако човек не работи по една или друга причина – намира се в детска възраст, или пък е пенсионер, той получава доход, който му осигурява достоен живот. Но тъй като всички хора са равни, този доход се полага на цялото население, в това число и на работещите. От друга страна, ББД е един пазар за стоките и услугите, които са включени в базовия пакет. Разбира се, тези стоки и услуги не може да се дефинират съвсем строго, но всеки може да си представи без какво не може – дом, базови услуги, храна, облекло и други. ББД замества почти изцяло държавните пенсии, които са до размера му (за по-високите се доплаща) и всички останали социални плащания като детски добавки, обезщетения при раждане, безработица и други. Доплащат се само определен вид специфични добавки по ред определен в закона.
– Кой ще осигури финансиране за подобно нещо?
Финансиране може да се осигури само от държавното преразпределение. Имаме различни варианти това то да бъде упражнено, така че да не навреди на кокошката, която снася златните яйца, а именно частният бизнес. Ние трябва да се целим в такова преразпределение, което не влошава конкурентноспособността на бизнеса, въплъщава човешките права и осигурява достатъчно финансиране на едни реформирани държавни системи във връзка с държавните функции – правосъдие, вътрешен ред, сигурност, управление на публичната собственост и други.
Единственият такъв вариант е да разчитаме на финансиране изцяло от ДДС, който обаче трябва да се начислява обратно, а не както сега на всяка стъпка по веригата от сделки. Трябва да се начислява единствено когато имаме сделка между регистрирано по ЗДДС лице и нерегистрирано такова, т.е. краен потребител. Тогава трябва да се начисли цялата ставка и да се внесе в бюджета. Преди това бизнесът купува с нулева ставка, както е в момента при вътрешнообщностните доставки на ЕС. По този начин не се натоварва себестойността по веригата от бизнес доставки. Премахват се и задължителните осигуровки, преките данъци – все значителни обременяващи фактори при образуването както на себестойността на дадена стока, така и на заплащането на служителите.
– Не изглежда ли концепцията за ББД прекалено хубава, за да е истина? Как ще накарате населението да работи?
Нека си спомним какво бе по времето на комунизма. Тогава всички работеха, с изключение, разбира се, на непълнолетните. Каква беше ползата от това? Имаше огромен брак. Нима това е целта на работата? В края на краищата всеки трябва да се занимава с това, което желае. Не всяко занимание обаче е добре платено, така че да можеш да живееш добре и да издържаш децата си. Някои се насочват към изкуството, други помагат на родителите си, трети отглеждат невръстни деца. В повечето пъти това е доброволческа дейност, която не се заплаща. ББД е тепих, който е подложен под всички хора и оттам нататък те могат да се развиват в желаното от тях направление, в това число да поемат риск като предприемачи.
– Съществува ли някаква скрита цел отвъд ви добрите намерения?
Най-важната цел, която стои пред нас са доходите на всеки човек, които трябва да бъдат достатъчни за нормален живот. Може да е скромен, но трябва да е без лишения. Това е основният критерий. Всеки човек трябва да получава ББД, който му осигурява живот и гарантира записаните в международни договори човешки права. Чл. 25 във Всеобщата декларация за правата на човека изрично дефинира нивото на жизнения стандарт.
– Не всички професии са привлекателни. Как ще мотивирате някой да се насочи към подобен тип занимание?
Единият вариант е мотивиращо заплащане, коригирано спрямо спецификата на работата. Другият вариант е автоматизиране на тези дейности, т.е. да се намали човешкия фактор при изпълнението им. Третата възможност е внос на работна ръка от региони на света, където заплащането е по-ниското, отколкото у нас. Все пак по-добрият вариант е субсидирането на тези работни места, които са от обществен интерес, вместо вноса на работна ръка.
– При положение, че основната тежест при вашата концепция пада върху ДДС и акцизи, как ще избегнете проблема с контрабандата, която и сега е основен бич за фиска?
Механизмите за решаване на проблема с контрабандата минават през промяна начина на начисляване на ДДС – от предварително към обратно. Схемите за използване на междинни фирми, които са собственост на социално слаби или неизлечимо болни няма да бъдат работещи като сега. Когато говорим за чисто криминалната дейност, тя също може да се ограничи. Дори и при наличието на свободен пазар в ЕС, съществува възможността за поставяне на GPS устройства, които да следят превозните средства, които транспортират стоките. Това решава в значителна степен проблема с фиктивния износ на рисковите фирми.
Има и други мерки, които могат да се приложат – например незабавно деклариране на изходящите ДДС-фактури по примера на отчитането на фискалните бонове сега, както и добавяне на определени задължителни реквизити в текста на фактурите, които индивидуализират превозното средство за транспорт на дадена стока.
22:24 | 13.09.22 г.